По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.

Обезумял слон разрушил дървена къща в индийския щат Западна Бенгалия, район известен със силната опозиция на хората срещу дивите животни.
Готвейки се да напусне мястото на произшествието слонът чул плача на 10 месечно момиченце затрупано под развалините на къщата. Той внимателно разровил последствията от собственото си нападение и освободил детето родителите, на което били изпаднали в шок.
Рейнджарите в района разказвали, че този слон през последната година е убил не по-малко от трима човека, което прави постъпката му още по-невероятна. Майката на момиченцето смята това за чудо. В това селище почитат бог Генеша, който се изобразява с глава на слон.
Момиченцето е добре и сериозни наранявания няма. Рейнджарът Семир Босе твърдял, че слоновете не нападат хора, ако човек първи не нарани животното.
Този слон е разрушил 17 къщи в няколко селища. Причината за подобно поведение на слоновете експертите намират в ​​промените на селскостопанската карта на района, новите поля и строителството на постройки е нарушил традиционния път на сезонните миграции на стада на слоновете.

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.