Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Три годишно момче, жертва на война в Сирия, шокира света. Това е последната му снимка в болницата, където лекарите са се опитвали да спрат множеството вътрешни кръвоизливи.
Въпреки, че детето било само на 3 години, то чувствало, че умира. Преди да почине, детето през сълзи казало:
– От всички вас ще се оплача на Бога, всичко ще Му разкажа ….
В продължение на няколко дни в болницата лекарите са били свидетели на невероятна трагедия, а от силните думи на детето изпаднали в шок …
Ето това е ужасната дан, която събират ненаситните людоеди, управляващи еднополюсния свят.
Това вече не е ритуал, а икономическо обосновано жертвоприношение, положено на олтара на изгодата и благополучието.
Палачите на деца са загубили ума си от вида на кръвта на своите невинни жертви. Те са опиянени от чуждата мъка и болка.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.

Защо в стените на много средновековни църкви имало малки ниши?
В средновековните църкви на Западна Европа имало специални ниши в стената, в които можело да се слуша всичко ставащо вътре и да се вижда олтара.
Това се правело, за да могат прокажените и други болни, а също и отлъчени от църквата, да виждат службата и да не се лишават от духовна утеха.

„Сватбеният марш“ от Менделсон получил старт в живота на една кралската сватба.
Международно признатия „Сватбен марш“ от Феликс Менделсон е написан през 1843 г. за спектакъла „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, но тогава не е получил голяма известност.
Петнадесет години по-късно се случило събитие, което станало съдбоносно за това произведение.
Английската принцеса Виктория Аделгейт при подготовката си за сватбата си с  принца на Прусия Фридрих Вилхелм IV много сериозно се отнесла към избора на музика за извършване на церемонията.
Тя лично избрала два марша. Единият от тях звучал на 25 януари 1858 г., когато водели седемнадесет годишната булка към олтара. Това бил „Сватбеният хор“ от операта „Лоенгрин“ на Вагнер.
В църквата съпрузите влезли при тържествените звуци на музиката от спектакъла „Сън в лятна нощ“.
От този ден тази музика на Менделсон станала най-популярния сватбен марш.