Какво си спомняш за хората, добрите преживявания или лошите преживявания с тях?
Бих искала да си спомням хубавите неща за хората, да се фокусирам върху доброто време, което сме прекарали заедно и да не забравя положителния опит, който съм получил в това общение.
Всеки може да се сети за негативното, да си спомни болезнените моменти. Въпреки всичко избери да не помниш тези неща, а се съсредоточи върху нещата, за които би могъл да бъдеш благодарен.
Може би сте бил наранен в миналото от родител или партньор, ако задържиш тези спомени все още ще те боли за това. В резултат на това, няма да можеш да се радваш да бъдеш около тях. Това означава, че все още сте се фокусирали върху негативното.
Бъдете благодарни за доброто в хората. Приятните спомени са избор. Всеки може да избере това, което иска да си спомня за миналото.
Това не означва да ​​отричате раните, които сте имали или че сте освободени от слабостите в други хора. Това е психологически нездравословно. Но се съсредоточете върху доброто, от него изберете да почерпите сили.
Чувала съм съпруги да казват: „Той е добър човек, но …“ Всеки път, когато чуете „но“, това означава, че акцентът е върху негативното, а не на позитивното. Бъдете благодарни за това, което имате! Г-н Перфектен не съществува! Чувала съм същото нещо и от съпрузите, но г-жа Перфектна не съществува!
Ако искате да се насладите на общението с другите, вие трябва да се съсредоточите върху силните им страни и не върху техните слабости. При някои хора, това отнема доста изобретателност. Въпреки всичко, можете да намерите нещо добро във всеки човек.

„Страхувам се, че със сигурност ще дойде ден, когато технологиите ще бъдат предпочитани пред простото човешко общение. И светът ще получи едно поколение от идиоти“.
Това е мисъл на Айнщайн, но колко точно пасва на нашето време.
Тягостна мисъл, изказана толкова отдавна, но разкриваща състоянието на хората в днешното време, заробени от технологиите и удобствата.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против технологиите, самата аз ги използвам, но мисълта ми е да не загубим онова общение по между си, без което бихме се превърнали в жалко подобие на „роботи“.
Резултатите не закъсняват и ето какво се случва в действителност. Този, който е запазил човешкото в себе си е станал дефектен за околните.

Време е да помислим и балансираме нещата. Все още не е късно.

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.