По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.

Той вярваше, че щом като Исус е вечен и навсякъде, всички, които са следвали заветите му, без значение дали са били родени преди или след въплъщението му в човешки образ, дали са го познавали или не, са били християни и законни наследници на царството небесно.
Отвращаваше се от почитането на светите икони, защото смяташе, че е нечестиво да се представя с човешки образ безплътното божество, и поучаваше, че първите християни са пазели иконите на Исус, на апостолите и на мъчениците като образи на хора, които те са познавали и обичали, както ние днес пазим снимките на изчезналите приятели, а не като предмети на суеверно обожание.
Освен това  той смяташе, че е  смешно да вярваме, че Всевишният е продиктувал дума по дума Писанието на пророците, както ангелът е дал думите на магарицата на Валаам.
Разубеждаваше вярващите да не правят поклонение по светите места, а им казваше да дават милостиня на бедните, а не на църквите, понеже мислеше, че е грехота, докато толкова сиромаси нямат пукната пара да си купят хляб, да се дават пари на свещениците, за да палят свещи посред бял ден или да украсяват с него идолите в храмовете.
Възможно е да сте го чували поне един път. А дали е прав?

Един самарянин попитал един равин:
– Как е възможно да приемем казаното от Писанията: „Не изпълвам ли аз небето и земята“?
Равинът му казал:
– Вземи две големи огледала и погледни отражението си в тях.
Самарянинът видял образа си увеличен. След това равинът го помолил:
– Вземи две малки огледала и погледни отражението си в тях.
Образа на самарянина бил по-малък. Тогава равинът продължил:
– Ако ти, простосмъртния можеш да променяш големината на отражението си, колко повече може Онзи, Който сътвори света?

Често в изкуството, ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш повече, от колкото си видял първият път. В живописта има картини, скриващи двойно съдържание. Такива не се появяват за първи път.

На маслените картини на украинският художник Олег Шупляк зад драматичните сцени и спокойни пейзажи са скрити необикнивени образи. Чрез внимателно поставени предмети, символи, оцветяване и сенки, образите на втория план са умело скрити в тези, показани на преден план.

Шупляк е роден на 23 септември 1967г. в западна Украйна. Учил е архитектура в Лвовския Политехнически институт. Негова страст винаги е била живописта. В своето творчество той често използва техническата точност на архитекта за да създаде тези интригуващи оптически илюзии. Често в картините му са изобразени известни исторически личности като Чарлз Дарвин, Винсент ван Гог и Уилям Шекспир.

Произведенията на украинския художник напомня на известния мексикански художник Октавио Окампо, който е добре известен със своите многобройни рисунки, където се преплитат малки и сложни изображения, от които по-късни създава по-големи изображения, имащи двойно значение. Често използва в работите си техниката на оптичните илюзии.

Окампо е толкова съвършен в този метафоричен стил с използване на техника за суперпозицията, че втория образ на неговите картини много трудно се различава. При Шпуляк е обратно, втория образ така леко се разпознава, че зрителят малко трудно се ориентира в това, кой е първият и кой вторият план на картината.