Семейство Петерсън имаха къща сред безкрайната прерия. Двора им бе обрасъл с градински чай.
Семейството бе малко, но успяваше да се справи със всичко до сега. Татко Боб, мама Аня и малката тригодишна Мери смогваха и преуспяваха в трудния живота, които им предоставяше областта.
Рано тази сутрин Боб отиде до колата си, забра нещата си, а Мери го последва и се накани да се качи в колата.
Боб бе разтревожен и бе толкова погълнат от мислите си, че не забеляза, как немската овчарка Рони и питбула Макс последваха Мери.
Изведнъж бащата чу малкото момиченце да крещи:
– Защо ме буташ? Престани!
Той се обърна и забеляза две неща: озъбен питбул и двойка гърмящи змии.
Първи Макс бе забелязал във високата трева една от неканените гостенки близо до автомобила и кучето веднага бе решило да не позволи на змията да докосне момиченцето.
Рони със закъснение бе забелязал другата гърмящата змия, но бързо след това я атакува.
Боб измъкна лопатата от колата и уби едната змия. Питбулът беше се разправил вече с другата.
Но Рони изчезна някъде.
Мери бе уплашена, тя изтича при баща си, прегърна го и се разплака.
– Рони, Рони….. къде е Рони? – хлипаше малкото момиченце.
Аня чула виковете и лая на кучетата. Бързо дойде и взе Мери на ръце.
– Навярно Рони е ухапан от змията , – каза тъжно Боб, – Избягал е в степта, за да умре там сам.
– Той винаги е бил благороден, – добави с болка в гласа си Аня.
До вечерта немската овчарка не се върна.
На следващия ден Рони се появи с чудовищно подута буза.
– Сериозно е бил ухапан, – каза Боб, – ще го заведа при ветеринара.
– Дано не е късно за него, – прошепна притеснено Аня.
– Рони ще оздравее, ще видите, – плесна с ръце Мери.
Всичко изглеждаше доста страшно и безнадежно за немската овчарка, но ветеринарът помогна на кучето и то оздравя.
Когато всичко приключи, Мери вече знаеше, че без татко и мама не трябва да се отдалечава от къщи. Това, което преживя, бе важен урок за нея.
