Остава още малко до Нова година. Успяхте ли да напишете списък с желанията си?
Не се плашете, че са много! Е, вярно е, че не всички се сбъдват, но това не трябва да ни спира да отбележим желанията си, въпреки „гадната“ статистика.
А, ето я и нея. Статистика на сбъднатите желания:
Сбъднати мечтите 0,00000000000000001%
При изпълнение на задачите, които си си поставил, мечтите се сбъдват 80%
Списък с желания се сбъдват 0.5%
Целите не се сбъдват, цели се постигат.
А ето ви и закон № 1 на дядо Мраз:
Ако едно желание не е записано, то си остава мечта.
Може би затова децата му пишат, колко просто, нали?
Списъкът с желания е зло, защото, ако не се превърне в желани задачи за постигане на целите, а се окачат на други с прибавка „искам“…. се превръща в обида за самия човек.
Който много иска, а нищо не прави, даже го мързи да си го запише, от какво ще се обижда тогава?

„Всичко ще направя сама“!
Често младите съпруги предпазват мъжете си от преумора. Те могат да се нагърбат със всичко. Но ако мъжът привикне за всичко да се грижи жена му, когато тя има нужда от помощ, той няма да ѝ даде защото не е привикнал към това. Следват критики и недоволство, но никой доброволно няма да промени живота си, само защото на някой не му харесва това.
По-добре привиквайте още в първите дни на брака си, съпругът да ви помага.
„Той трябва да се досети“!
Мъжът ви не знае какво си мислите, вие не сте се оженили за екстрасенс. Който и да е човек не притежава такива свръхестествени сили. Ако си мислите, че той ще се досети само по намеци, грещите. накрая ще се обидите и кавгата е готова. По този начин ще получите само разочарование и гняв спрямо съпруга си.
Ако имате нужда от нещо, по-добре кажете на мъжа си. Ако не веднага, той по-късно ще изпълни желанието ви. Единственото, което мъжът трябва да разбере е, че никой освен него няма да свърши това.
„Той винаги прави така“.
От къде знаете това? Ако мъжът пред вас не е истински мъж, защо сте се оженили за него тогава? Жената прави голяма грешка, като предполага, какво трябва да бъде и какво трябва да прави съпруга ѝ. Това, което гледате по сапунените сериали, не отговаря на действителноста. Истинските представители на силния пол са съвсем различни. И когато жената види несъответствие между желание и действителност, тя започва караница.
Сама изберете, какво искате: да живеете с идеален мъж, но в реалния живот да е сам или да живеете с истински мъж, като се отървете от несъществуващия идеален образ? Вашият съпруг е реален човек. Вашето семейство ше е щастливо, когато престанете да мечтаете за идеалния мъж и приемете реалния си съпруг.
„Той трябва да направи това, което му казвам“.
Много жени грешат, когато не приемат тези неща, които извършват техните мъже. Например, тя го е изпратила до магазина за хляб, а той ѝ носи хлебчета, като се аргументира, че хляба бил свършил. Ако жената не разбере какво казва съпруга ѝ, тя започва да го критикува и по този начин спира желанието му да отиде друг път да пазарува.
Приемете, че това, което е направил за момента е добро. Само по такъв начин ще му покажете, че каквото той е направил е много важно за семейството.
Това са едни от най-наболелите ситуации, които водят до конфликт, вследствие от неразбиране. Жената е тази, която трябва да придава уют, мир и любов в семейството си, тактично и с разбиране, за да няма раздори и кавги.

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Веднъж един нагъл човек ритнал Сократ по крака. Философа не казал нито дума за това.
Свидетел на станалото се изумил:
– Как можете да не обърнете внимание на такава безочлива обида?
В отговор философа отбелязал:
– Ако ме ритне магаре, трябва ли да го съдя за това?