Елена преживя катастрофа с родителите си. Оцеля, но от тогава ѝ остана заекването.

Не ѝ бе лесно, тя бе едва на осем години. Притесняваше много, когато общуваше с другите.

Тя споделяше с близки и приятели:

– Много се страхувам, когато трябва да говоря с хора, които имат нужда, но не ме познават.

Посъветваха я :

– Обърни се към логопед, той помага в такива случаи.

Тя последва съвета им и скоро преодоля предизвикателството да говори с други хора. Дори заяви:

– Сега ще използвам гласа си, за да помагам на другите.

Така Елена започна работа като съветник на гореща телефонна линия за емоционален стрес.

Бог може да работи мощно чрез нас дори с нашите ограничения.

Всеки от нас има глас, който може да помогне на другите.

Може да се страхуваме, да се смятаме за неспособни, да чувстваме, че нямаме точните думи.

Но Бог знае всичко това. Той може да осигури думите и необходимото, за да служим на другите и да изпълняваме Неговото дело.

Михаил откак се помнеше все носеше очила, но скоро ги замени с контактни лещи.

Един ден, докато си миеше ръцете в банята, падна едната му контактна леща.

Опита се да я намери, като застана на колене и зашари наоколо с ръце.

Майка му влезе и попита:

– Какво правиш?

– Падна ми едната леща, – обясни смутено Михаил.

И тя коленичи, огледа се и бързо забеляза това, което бе изгубил синът ѝ и бързо му я подаде.

Михаил изненадано попита:

– Как намери контактната ми леща толкова бързо? Аз я търся поне от десет минути.

– О това е много лесно, – засмя се тя. – Ти търсеше лещата си и се надяваше, че ако не я намериш аз ще я заменя с нова. А аз си помислих колко много пари отново трябва да дам за подмяна на изгубената, а това са средствата за продуктите за следващата седмица. Именно там е разликата.

Нашият фокус често се определя от нашите нужди.

Майката осъзна колко е важно да се намери контактната леща и това подобри способността ѝ да се фокусира. В резултат на това тя откри точно това, което търсеше.

Върху какво точно се съсредоточваме в живота си, има голямо значение за нас.

Ако фокуса ни е върху лекомислени желания или лични амбиции, а не върху Божието царство, ще изпуснем не само Него, но и всички онези неща, за които сме се надявали да постигнем.

Следователно нашият фокус трябва да бъде винаги в правилната посока.

Всеки път, когато някой започваше да говори за нуждата или проблема си, Венци искаше бързо да се стигне до решението, защото той ясно виждаше отговора от гледна точка на библейската истина.

След време Венци осъзна, че е по-полезно да позволи на човека да разкаже всичко, дори с подробностите.

Самият той казваше:

– Сега разбирам каква огромна полза имат хората, ако им се позволи да разказват цялата история.

Когато Венци бе малък, майка му казваше:

– Кажи ми, каквото искаш да знам.

Тя не го притискаше, да ѝ каже това, което иска да чуе или това, което смяташе, че е необходимо да чуе. В кара на краищата, той ѝ разказваше всичко.

По-късно Венци използваше този добър метод на майка си.

Изслушването на някого, спомага той сам да стигне до корена на проблема, което спомага за премахване на негативните емоции.

Бог използва другите, за да ни помогне да си „проправим път“ през всяка болки и препятствия, от корена до неговото решение, задълбочавайки връзката си с Него и другите в процеса.

Филмът разказваше за борбата срещу организираната престъпност.

Много от зрителите бяха разочаровани от финала на филма. В него се загатваше, че в крайна сметка злото ще победи.

Илиян негодуваше на висок глас:

– Тези мошеници трябва да бъдат изправени пред правосъдието.

Една жена го подкрепи:

– Имаме нужда от морален край.

Илиян още по-разпалено коментираше:

– Злото един ден трябва да бъде преодоляно и тези, които са го причинили, трябва да се изправят пред престъпленията си.

– Естествено е, – намеси се един младеж, – че в свят, в който побеждават мошеници, крадци и всякаква такава паплач противоречи на желанието ни светът да работи правилно.

Разочарованието на всеки идваше от дълбокия копнеж, всичко отново да се оправи.

Запомнете, когато лошите победят в реалния свят и настъпи разочарование винаги има надежда, защото историята още не е приключила.

Божията воля трябва да бъде изпълнена „както на небето, така и на земята“.

Антон бе добър. Видеше ли човек в нужда не го подминаваше. Каквото бе нужно правеше, за да се удовлетвори потребността му.

След като прие Исус за свой Господ и Спасител, тази загриженост към околните се засили още повече у него. Той бе благословен от Господа. Животът му бе изпълнен с благодат.

Един ден, нещо необичайно за Антон, той се бе разстроил. Знаеше, че в такива моменти, молитвата помага, за това се обърна към Бога.

– Господи, защо не ми се случват онези вълнуващи, специални неща в живота ми, когато за първи път започнах да Те познавам? – прозвучаха необичайно думите му.

Отговорът, които Антон получи, той нямаше да забрави до края на живота си:

– Аз продължавам да правя невероятни неща за теб през цялото време, но ти просто си свикнал с тях и ти се струват като нещо естествено.

– О не, – извика Антон, – отново сгреших. Господи ще се постарая да се удивлявам и на малките неща, които правиш в живота ми. Тогава няма да остана без надежда. Благодаря Ти, че правиш специални неща за мен всеки ден. Ще бъда щедър с похвалите и благодарностите. Помогни ми да живея удивен от делата Ти.

От този ден нататък от Антон често се изтръгваше:

– Ау, това беше от Бога. Благодаря Ти, Господи.