Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

Попитали един програмист от Рига:
– Какво е това политическа далновидност?
Тогава той им разказал един случай от своето детство.
Живеел с родителите си в общ апартамент. Техният съсед бил евреин. Работел като бръснар. Обичал да си попийва.
Веднъж така се напил, че свалил портрета на Хрушчов, който висял на стената. Стъпкал го с крака, след което веднага бил отведен  в милицията и жестоко пребит.
На сутринта бил събуден от леко докосване по-рамото. Началника на милицията му зашепнал:
– Сега ще ви закараме у дома, моля да ни простите! Само ми кажете, от къде имахте сведения, че през тази нощ ще бъде свален от всички постове?

Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.

Един мъж се събудил през нощта, защото му се искало да попуши.
Той отишъл до съседа си и започнал да удря по вратата. Отвори ли му и го попитали:
– Какво искаш?
– Искам да пуша. Можете ли да ми дадете огънче?
Съседът му казал:
– Какво става с теб? Ставаш през нощта, идваш тук, събуждаш всички, а в ръцете си държиш запален фенер.
Това, от което се нуждае човек се намира в самия него, но той, въпреки това ходи по света, за да го търси

Подпандопию не можа да спи цяла нощ и реши да посрещне изгрева на слънцето на покрива. В същото време си науми да провери колко точно е отбелязано времето на изгрева в неговият календар. За целта си взе часовник и лист хартия с днешна дата. На листа пишеше 5 часа и 6 минути.
Точно в посочения срок се появи първият слънчев лъч над хоризонта. Селото на Подпандопию се намира близо до Петербург. Слънцето тук не се издига високо, а се насочва под не голям ъгъл спрямо хоризонта. За това Слънцето постепено се появява зад хоризонта и изпълзява малко страни от него. Красиво зрелище.
Когато долния край на слънчевия диск се появи на хоризонта Подпандопию погледна отново часовника си. Той показваше 5 часа и 12 минути.
– Интересно, чудеше се на глас Подпандопию, – ами ако светлината се задвижи много бързо, т.е. моментално? познание, За сега тя идва до нас от Слънцето за 8 минути.
Въпрос: Кога в селото на Подпандопию ще изгрее Слънцето, ако светлината се разпространяваше моментално?
Ваш ред е да се понапънете малко и да помислите. Въпроса може да ви се струва несъществен, но такива „дребни и незначителни“ въпроси са отваряли врата към познанието.
Отговор: 5 часа и 13 минути или 5 часа 6 минути.
Коментар: Защо изгрева не става по-рано? Работата е там, че не Слънцето се върти и осветява Земята, а Земята се върти и Слънцето я залива със слънчева светлина. За колко време ще дойде до нас светлината за миг, 8 минути или 8 години това не играе съществена роля.
Най-важното е, че ние виждаме всички обекти на хоризонта по-високо, отколкото са в действителност. Това се нарича атмосферна рефракция Атмосферното пречупване е вследствие от разликите в скоростта на светлината и атмосферата. Тъй като светлината е вече разпределени моментално, пречупване няма. Това означава, че обектите в близост до хоризонта ще  „се появят“ на 35 ъглови минути. Слънцето има ъглов размер около 30 ъглови минути и ще „изплава“ на хоризонта от 5:06 до 5:12, т.е. за 6 минути. За преодоляване на допълнителните 35 минути “ загубени „, поради липсата на пречупване, трябва да се прибавят още 7 минути.
По този начин, ние виждаме изгрев в 05:06 ч. + 7 = 5:13 мин.
Ето един парадокс. Светлината се ускорява и изгрева се забавя.
Забавянето на светлина в среда се дължи на факта, че светлинните вълни вместо да преминават през срядата, се срещат с атомите й, което води до отклонения на електроните. Тези колебания на свой ред предизвикват ново излъчване. Този процес няма да забави скоростта на вълната ако електронните нямаха маса и следващата я инерция. Това означава, че  светлината емисия „избутва“ електрона, той „отмества“ за не-нулево време и води до ново излъчване като предишното.