Дядо Добри бе щедър градинар. Всичко, което отглеждаше в градината си, го раздаваше на нуждаещите се, а за себе си оставаше само една малка част.
Веднъж градинарят чу как някой тихо му нашепваше:
– Спести малко пари за себе си, стига си се грижел за другите! Ще остарееш, ще се разболееш и тогава кой ще ти помогне? Така и ще си отидеш!
Дядо Добри се замисли. И той реши да последва тези съблазнителни думи. Така натрупа доста пари, но не можа да им се нарадва, защото го заболя крака.
Натрупаните пари отидоха по лекари и за лекарства, но нищо не помогна, за да се излекува крака му.
Накрая дойде един по-опитен доктор, който му каза:
– Ако не отсечем крака ти до коляното, ще умреш.
Дядо Добри се уплаши и се съгласи.
Тогава докторът му предложи:
– Нека да направим операцията след три дена.
През нощта градинарят не можа да заспи и дълго плака пред Бога:
– Господи, спомни си как работех в градината си и давах всичко за бедните….
Изведнъж дочу глас:
– А в последно време не трупаше ли пари само за себе си? Ти престана да уповаваш на Бога и започна да разчиташ на парите си. И сега всичко изгуби. Докторът ще ти отреже крака и ще останеш инвалид за цял живот.
– Господи, прости ми! Ако стана инвалид няма да мога да отглеждам отново плодове и зеленчуци за нуждаещите се. Моля Те, запази крака ми!
Дядо Добри продължи да се моли с благодарение, докато дойде мир в сърцето му.
В назначение ден за операция докторът дойде да потърси градинаря в дома му, но не го намери.
– Къде е болният старец, който живееше тук? – попита лекарят съседите.
– Рано тази сутрин отиде да работи в градината си
Докторът се изненада, но тръгна към показаното му място. Там завари дядо Добри да си пее и прекопава земята.
– Добро утро докторе, – усмихна се градинарят. – Вижте, Бог ми подари нов крак, за да продължа да служа на бедните.
– Да, наистина, – съгласи се лекарят, – Бог е направил чудо в живота ти, старче! Да бъде благословено Името Му!
