Нощта беше тиха. Марко се събуди с тежко главоболие.
– Изглежда отново ме е нападнала мигрената, – каза си той.
Стана от леглото, но се срина на пода. Трудно и с голямо усилие достигна телефона си, който лежеше на малката масичка, където го бе оставил да се зарежда и се обади на Бърза помощ.
Веднага го приеха в болницата. За случилото се, лекарят съвсем кратко го информира:
– Получили сте удар.
Трябваше да минат цели четири месеца преди да започне отново да мисли и говори, но все още при ходенето накуцваше.
През дългите дни на рехабилитация често го обхващаше отчаяние. Когато можеше вече да държи книга в ръцете си, вземаше Библията и четеше от нея за Йов.
Въпреки че новините за състоянието му не бяха добри, Марко отправяше поглед към Бога с надежда и го хвалеше за това, че е източник на всичко.
– Боже, признавам Твоята върховна ръка дори по време на бедствие…..
Околните се възхищаваха от силната му вяра, но не осъзнаваха, че само по този начин този мъж успяваше да победи отчаянието си.
Здравето му не бе укрепнало съвсем, но и той като Йов признаваше болките си и приемаше, че както доброто, така и лошото идват от Божията ръка.
В нашите страдания, ние също можем да открием в себе си колебание между отчаянието и надеждата, съмнението и вярата.
Бог не изисква от нас да бъдем неустрашим в лицето на бедствие, но вместо това ни кани да отидем при Него.
Въпреки, че нашата вяра може да се провали на моменти, можем да се доверим на Бога, за да бъдем винаги верни Нему.
