Петър и Асен бяха приятели от малки. Те постоянно твърдяха, че не са видели лошо в живота си и едва ли ще им се случи такова.
Една вечер Асен подмина двама младежи и чу ясно, как единият каза:
– Все пак има ад и вечно проклятие ….
Тези думи заседнаха в мозъка на Асен и той сериозно се разтревожи.
На другия ден той каза на Петър твърде обезпокоен:
– Ами ако има ад, тогава ….?
Петър се разсмя:
– Да не си малко дете, та вярваш на такива глупости? С тях плашат лековерните хора.
Асен го изгледа, но не продължи да споделя спотаилия се в него страх.
– Когато умра ще се върна да ти кажа дали има ад? – плесна с ръце Петър.
След една седмица Асен научи, че приятеля му е умрял при катастрофа. Настъпиха тежки часове за Асен.
През нощта той сънува, че някой е застанал до леглото му. Изведнъж в него позна Петър, който му шепнеше:
– Има ад, целия горя в него.
Асен се събуди облян в пот. Този сън силно го разтърси. След няколко дни посети близката църква, където ясно чу от амвона:
– „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните ….“
Същия ден Исус стана негов Спасител и Приятел на Асен за цял живот.
