Нощта бързаше да заеме мястото си, като нахално и нагло гонеше пред себе си измореният и изтощен ден. По това време Таня обичаше да се обажда на майка си.
Момичето вече трета година бе студентка в големия град, но връзката с майка ѝ бе доста силна. За това тя често звънеше по телефона и двете разговаряха надълго и широко.
– Днес Тодор постоянно ми досаждаше, – оплака се Таня на майка си. – Само дърдореше и не млъкваше през цялото време.
– Защо се учудваш на това? – бързо реагира майката. – Обикновено такива хора действат така, с цел да се покажат, да се изтъкнат, искайки да ги забележат.
Нещо трепна в Таня и тя гузно добави:
– Нали и аз често те отегчавам и притеснявам, с моите безкрайни приказки по телефона. Но аз съвсем не се изтъквам по тоя начин….
– Е, ти го правиш, за да ти се обърне внимание, – пошегува се майката.
Тези думи докоснаха болното място на Таня. По-късно след като приключи разговора с майка си, огорчението сви гнездо в сърцето на девойката.
„Навирам се и смущавам майка си, – помисли си Таня. – Навярно ѝ е писнало от моите обаждания“.
Два дена Таня мълчеше.
„Е, може би има повече часове или е заангажирана в други мероприятия, – помисли си майката на Таня. – По-добре да не я притеснявам“.
На третия ден Таня звънна:
– Здравей, мамо! Добре ли си? Извинявай, аз малко ти се бях поразсърдила …..
– За какво? – изненада се майката.
– Нали каза, че ти се обаждам, защото търся внимание и аз се огорчих. Мислех си, че само те безпокоя и тормозя с моите приказки. Един вид не те оставям намира.
– Как можеш да си помислиш такова нещо?
– Е, случиха ми се и други неща през този ден и в такива моменти започвам да си мисля какво ли не.
– Нима не разбра, че аз само се пошегувах?
– Знаеш ли, когато казах на Кирил, едно момче от нашия курс, че съм ти се разсърдила, той само поклати глава и каза: „Женски работи“. Тогава се засмях и разбрах колко глупаво е било всичко.
– Съжалявам, че си се чувствала така, – тъжно каза майката. – Човек със теб дори не може да се пошегува.
– Не ти се сърдя и те моля да ми простиш, – умолително прозвуча гласа на Таня по телефона.
– И ти ми прости, – нежно добави майката, – нямах престава, че тогава си имала по- тежки моменти и шегата ми е била неуместна.
Най-накрая двете се разбраха. Мирът и радостта от общението между тях се възстановиха отново.
