Архив за етикет: нос

Кладенецът Тора

Това е най-удивителното творение в природата, намиращо се край нос Перпетуа в американския щат Орегон.

По време на прилива водата започва да се влива в него и създава невероятна красота и сменяща се тайнственост. По това време кладенецът Тора изглежда като истинска врата към подземния свят.

Орегон е планински щат и е разположен на северозапад в САЩ. Поради местоположението си в крайния запад, Орегон още се нарича щата на залязващото слънце. Пътешествайки по крайбрежието на Тихи океан там може да се любувате на прекрасния залез.

На територията на Орегон се намират множество езера най-дълбокото, от които е Крейтер достигащо дълбочина 589 метра.

Едни от най-често срещаните обитатели по крайбрежието са морските звезди.

Кладенецът Тора е доста популярно място сред фотографите, но там е много опасно. Необузданите вълни могат само за миг да потопят в бездната невнимателният търсач на приключения.

По време на отлива можете да се приближите до кладенеца, но след няколко минути…..кладенецът Тора приема своя обичаен, загадъчен и опасен вид.

По време на прилива големите вълни изхвърлят вода от Тора, разпилявайки я на милиони пръски.

Вливащата се в бездната вода запечатва дълготрайно и запомнящо се впечатление.

До кой нос

Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!

Опасна „игра“

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Истинското ухание

Един боклукчия минал край един магазин, от който се разнасяла силна миризма на  парфюм. Изведнъж загубил съзнание и паднал на тротоара. Дошли хора и го пръскали с ароматизирана вода , за да го върнат в съзнание. Но от това му станало още по- лошо.
Минал от там човек, който по-рано също събирал боклук. Той веднага разбрал, какво се е случило и поднесъл към носа на припадналия нещо, което миришело отвратително.
Боклукчията изведнъж дошъл на себе си и радостно възкликнал:
– Ето, това е истинскот ухание.!

Как се е появил вазелина

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.