Безкрайното синьо небе с накъдрените млечнобели облаци на хоризонта….Необятното поле с янтарна пшеница, която се полюлява от лекия ветрец, пробягващ между класовете.
Ако сърцето ви се прехласва от този живописен пасторал, то вие ще оцените уникалната инсталация Wheat Glass създадена от американския художник Жан-Пиер Канлис. Това е цяло поле от стъклена пшеница, която автора е „отгледал“ със своите ръце.
Канлис дълго време е работил със стъкло. Основал е собствена компания създаваща удивителни стъклени изделия. Шедьовър на художника е станало стъкленото поле с пшеница Wheat Glass.
Инсталацията с състои от 300 класа, където нито един не не се повтаря. И всичко това е направено на ръка.
Пшениченото поле е опряно на специална поставка, която е оборудвана със допълнително осветление.. Изделието може да се използва като декоративно осветление. Всеки клас е индивидуален, така че от различните класове могат да се оформят разнообразни композиции.
За сега моделът Wheat Glass е само в един екземпляр при Канлис. Но могат да се създадат и други подобни на него.
В зависимост от предназначението инсталацията може да бъде миниатюрна, за украсяване на маса или огромна за допълва не интериора на ниша или витрина, . Единствено поради чупливостта си Wheat Glass има ограничени възможности.

Никола беше само на десет години. Русият му печем непокорно се развяваше като знаме на главата му, а очите му отразяваха небето.
Денят беше много горещ и той отиде с приятелите си да лови риба. Решиха да пуснат въдиците си от моста. Но Ники така се беше надвесил над парапета, че се превъртя през него и като камък тупна в реката.
Както по-късно се оказа в болницата той ударил главата си в камък и загубил съзнание.
Приятелите му чакаха да изплува, но главата му упорито не се показваше на повърхността. Минаха цели десет минути преди момчетата да се осъзнаят от шока и да потърсят помощ. А той лежи на дъното в мътната река и не диша.Когато го изкараха на брега, пулса му не се усещаше. Надежда да оживее нямаше никаква.
А през това време Никола попаднал на място, където никога не е бил. Той се приближавал към някакъв тунел, а после изведнъж се оказал в него. Станало му страшно, но изведнъж той видял старите си познайници кучето Лаки и котката Пуфи. Те се движели край него като в забавен кадър. Кучето го близнало, а той го погалил по главата.
Изведнъж Никола отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Край него хора, в бяло облечени, му се усмихваха и го поздравяваха. Премина лечението и той с радост напусна болницата, но спомена от срещата със старите си приятели, които бе загубил отдавна, запази дълбоко в сърцето си.

На небето попаднал полицай от пътна полиция, Пред него застанал ангел и казал:
– Пред теб са два пътя. Единият води към ада, а другия към рая. По кой път ще тръгнеш?
Полицаят се почесал по главата и попитал:
– А мога ли да застана на кръстовището?
Не е ли странно, колко решителни са полицаите в такива ситуации?

Френският дизайнер Пиер Стефан Дюма е представил прозрачни сфери с големината на стаи, които дават възможност почти да се спи под открито небе. В такава стая нищо не пречи да се наслаждаваш на живата природа.
Целта на дизайнера била да създаде малко пространство, което да е удобно и комфортно. В него се създава чувство за открито пространство.
Такива стаи вече са се открили във Франция. В тях можеш да се усетиш прегръдката на природата. Всички апартаменти са разположени на близо. Пеша посетителите стигат до главното здание, където могат да закусят, да се въоръжат с телескоп и карти за звездното небе, да използват откритото джакузи и други удобства.
Всяко кълбо е разположено в гориста местност на плоска и твърда основа. Наоколо има пешеходни пътеки, предлагащи възможност на посетителите да навестят съседите си.
Размерите на кълбата са 4 метра в диаметър и на 3 метра височина се намира „тавана“. Тих вентилатор, непрекъснато движи въздуха, като запазва пространството раздуто.
В стаята се намират кревати с по-големи размери, шкафчета, настолна лампа и комплект мебели, състоящи се от маса и столове. Мебелите са в различен стил, за да удовлетворят изискванията на посетителите. Гостите могат да избират между прозрачни и полупрозрачни кълба. Намиращи се в гората всяко кълбо е снабдено с електричество, душове и течаща вода.
Да живееш в тези необикновени по форми стаи, почти не се различава от това да пребиваваш в каква да е друга стая. Цените зависят от местоположението, сезона и удобствата, които всеки посетител избира сам.

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.