Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Една от трагедиите на порастването е, че свикваме с нещата. Това си има и добра страна особено, когато раздразненията престанат да бъдат раздразнения.

Но загубата е голяма, когато свикнем с червенината на изгряващото слънце, с кръглостта на луната, с белотата на снега, мокротата на дъжда, синевата на небето, жуженето на земните пчели, свирнята на щурците, невидимостта на вятъра, незъзнателното постоянно движение на сърцето и диафрагмата, странността на носа и ушите, броя на зрънцата в пясъка върху хилядите плажове, неспирния шум от безбройни вълни и десетки цветя облечени в кралски одежди, които цъфтят в планините и никой не ги вижда освен Бог.

Имайте „свеж поглрд’ върху нещата. Гледайте ги сякаш ги виждате за първи път. Не към празния продукт на натрупания с хилядолетия безценни случайности, за които никое дете не мечтае, но към личната творба на безкрайно силния, изобретателен и жизнерадостен Творец.

Кой е направил земата, моретата и всичко в тях?

Приканвам ви да повярвате като децата, че днес, точно сега, се добавя щрих върху космическото платно. И когато му дойде времето ще разбера с радост, че този щрих е направен от Архитекта, Който нарича Себе Си Алфа и Омега.

Лунно затъмнение, което добре са  видяли жителите от двете страни на Америка.
Земята се намирала между Слънцето и Луната, и със своята сянка тя закрила Луната.
Нашият единствен спътник придобил през това време ярко, кърваво червен цвят.
Защо това осветяване има червена и оранжева окраска? Защо луната не е изчезнала съвсем?
Причината е проста. Както се вижда при моделирането, направено от NASA, слънчевите лъчи минават по допирателната към Земята, разсейват се в атмосферата и благодарение на това, частично достигат Луната.
Според учените тук работи същият ефект, който действа по време на изгревите и залезите. Тогава небето става също оранжево – червено.
Следващото лунно затъмнение ще стане на 8 октомври 2014 г.

Тъжна есен. Плачеше не само небето, но и дърветата, разделяйки се с вече изгубилите цвета си листа.
А още по-тъжно е, когато знаеш, че любимият до теб умира, а ти оставаш сама.
Тя бе слаба женица. В нея бе заличен всеки полъх на жизненост и надежда. Очите ѝ плуваха в сълзи. В слаба струйка те се стичаха по сбръчканото ѝ лице.
52 години заедно, а сега той си отива ….. оставя я сама.
– Ник, как ще живея без теб? – изплака тя, седнала до леглото му.
Той се размърда под завивката, усмихна ѝ се окуражаващо и тихо прошепна:
– Вземи любовта, която имаш към мен и я разпростри върху околните …..

Един ловец се изкачил на една планина, за да търси зверове. Уморил се и седнал. Видял ято птици и си помислил: „Защо Бог не е дал на човека крила?“
Но ако ти ги даде, ти ще бъдеш недоволен и ще кажеш: “ Защо не съм ангел?“
Когато станеш ангел ще кажеш:“Защо Бог не ми даде да управлявам небето?“
А ако ти дадат да управляваш небето, ти и тогава няма да бъдеш доволен и ще искаш още повече.
За това по-добре винаги се смирявай, бъди доволен от това, което имаш, това което ти се дава и ще живееш щастлив и доволен с Господа.
Разбрал ловецът, че това е истина и се съгласил.
Ако си алчен и много неща си пожелаваш ще останеш без нищо. Така става обикновено в живота.