Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

По температурата на човешкото тяло може да се забележи не само започващата настинка, но и как се разширяват и свиват кръвоносните съдове в тялото, което има непосредствено отношение към много сърдечно-съдови заболявания. Освен това резултатите от анализа могат да определят психическото състояние на човека.
До днес най-добрите термометри са твърде скъпи или неудобни, като, например, инфрачервена камера или дразнещи кожата поставени сензори върху нея.
Сега Джон Роджърс от Университета на Илинойс и колегите му са разработили ново носещо се универсално устройство за измерване на температурата с ширина едва 50 мм.
Новите сензори са направени от тънка златни проводници или силициеви мембрани и са монтирани на ултра-тънка перфорирана платформа, която позволява на кожата да диша и не я дразни по време на носенето.
При желание чувствителните датчици нагряват човешкото тяло до необходимата температура, което може да се окаже много полезно в някои случаи. Например, ако искате да помогнете на организма да абсорбира хранителни вещества за зарастване на рани или за ускоряване на процеса на доставка на лекарството в кръвния поток.
В момента учените отчитат данните с устройство маркирано на електрод намиращ се срещу сензора, но в бъдеще се надяват информацията да се предава по безжичен път.

Това е нашият модерен свят. Харчат се милиарди, за да се рекламират какви ли не лекарства. Милиарди се харчат и за да се купуват. Дори не е нужно да страдаш от някаква конкретна болест, достатъчно е да имаш депресия или страх. Сякаш тъгата може да се излекува като настинката.

Депресията е нещо, което реално съществува, това е неудовлетвореност, повдигане на летвата над възможното, очакване на съкровища, за които не сме готови да работим усилено.

Познавам хора, които са нещастни заради килограмите си, плешивостта си, липсата на напредък в службата или неспособност да открият съвършения партньор в живота си.

За тези хора нещастието е нетърпимо състояние на нещата. Щом хапчетата обещават да помогнат, те веднага се гълтат. Но те не могат да променят основния проблем: да искаш това, което не можеш да имаш, да търсиш собствената си ценност в огледалото, да се затрупваш с работа и да се учудваш, защо си толкова подтиснат….

Така се случва, когато се трупат постижения и пари, печелят се награди без да се почива. Колкото по-дълго продължавате да живеете така, толкова по-празен се чувствате. Все едно да пълниш каца без дъно.

Всички онези милиграми хапчета, които се вземат, не могат да успокоят ума. Човек трябва здраво да хване кормилото на живота си и да повери ежедневните си дела в ръцете на Бога.

Нов вид алергия са регистрирали специалистите от САЩ. Оказва се, че някои хора са добили алергия към безжичната мрежа Wi-Fi.
Пациентите идващи при лекаря се оплакват от главоболие.  Симптоми им приличат на тези при настинка. Някои от тях се оплакват от нарушаване на зрението.
Както казват и самите медици, въздействието на Wi-Fi върху тялото на човек не е напълно изяснено, но с подобни симптоми досега не са се срещали. За да премахнат „алергията“, лекарите предлагат на пациентите, да не влизат в зона с Wi-Fi.
Американци подкрепящи истината са се активизирали. В страната вече са заведени няколко дела, в които ишци са родители. Причината е била негативното влияние на безжичната интернет връзка върху здравето на децата им.
Сега много смятатат, че Wi-Fi е вредна за човешкото здраве. Учените са съгласни, че страхът е напълно основателен. Тъй като Wi-Fi работи на същата честота като микровълнова фурна.
На тази честота в печката продуктите се подгряват за няколко минути, но при безжичната интернет връзка, човек е подложен постоянно на такова въздействие.

Той бе як планинец. Беше само на 86 години и до сега не беше боледувал. Какъв кошмар, от три дена е в болницата, а положението му все повече се влошаваше. Уж малка настинка, но сега не се чувстваше добре. Не, не е от възрастта. В неговото село хората умират столетници, най-младия е починал на 96 години.
Дойде сина му да го види и го посъветва, да даде нещо на доктора. Замисли се старият човек: “ Нима трябва да подкупвам някого, за да изпълни дълга си?“
Впери поглед в тавана и така остана доста време. Когато доктора дойде, стареца го помоли да му отдели няколко минути. Човекът с бялата престилка се съгласи и отведе възрастния човек настрани. Когато останаха сами, лекарят припряно рече:
– Е, казвай, какво има?
– Докторе, дали пиеш ракия не знам, какво вино обичаш не съм разбрал, от бонбоните, които ти носят може и диабет да си хванал, но на се почерпи за мое здраве.
Стареца протегна ръка и подаде една избеляла двадесетолевка на лекаря. Мъжът бързо я прибра и неразбрани смотолеви нещо, от което се долови само:
-….. добре…
След половин час медицинската сестра влезе в стаята и съобщи на стареца, че лекарят е сменил лекарствата му.  След два дена той се почувствува много по-добре и скоро го изписаха.