Благодарение на технологичния напредък, устойчивото развитие и прилагането на екологосъобразни технологии сега не се явява предимство само за организациите, с по-добро финансиране. Ярък пример за това е гимназия в Хонг Конг, която има изключително нисък бюджет. Въпреки ограничените си финансови ресурси, училището е получило сертификат за едно от най-„зелени“ училища по целия свят.
Това училище може да се похвали с вятърни турбини, соларни панели, LED осветление и дори зелени покриви. Green Building Council САЩ е удостоило училището с почетното звание най-зеленото училище на планетата.
Богатото техническо оборудване на училището се използва не само по предназначение, но и като пример в преподаването на екологична рационалност.
Повечето американски експерти са поразени от факта, че голяма част от оборудването е било инсталирано с прякото участие на учениците в извън класа програми.
Също така, училището има редица специални програми, като например програма за насърчаване на спестяване на електроенергия у дома, която е свързана с определени задължения на учениците извън училище.
Във всичко това, решаваща роля при създаването на подобни програми играят ентусиазираните преподаватели.
Така децата от семейства с ниски доходи, от малки могат да бъдат участници в използване на модерни енергийни технологии към, които много от тях имат силен интерес.

Това е нашият модерен свят. Харчат се милиарди, за да се рекламират какви ли не лекарства. Милиарди се харчат и за да се купуват. Дори не е нужно да страдаш от някаква конкретна болест, достатъчно е да имаш депресия или страх. Сякаш тъгата може да се излекува като настинката.

Депресията е нещо, което реално съществува, това е неудовлетвореност, повдигане на летвата над възможното, очакване на съкровища, за които не сме готови да работим усилено.

Познавам хора, които са нещастни заради килограмите си, плешивостта си, липсата на напредък в службата или неспособност да открият съвършения партньор в живота си.

За тези хора нещастието е нетърпимо състояние на нещата. Щом хапчетата обещават да помогнат, те веднага се гълтат. Но те не могат да променят основния проблем: да искаш това, което не можеш да имаш, да търсиш собствената си ценност в огледалото, да се затрупваш с работа и да се учудваш, защо си толкова подтиснат….

Така се случва, когато се трупат постижения и пари, печелят се награди без да се почива. Колкото по-дълго продължавате да живеете така, толкова по-празен се чувствате. Все едно да пълниш каца без дъно.

Всички онези милиграми хапчета, които се вземат, не могат да успокоят ума. Човек трябва здраво да хване кормилото на живота си и да повери ежедневните си дела в ръцете на Бога.