На една от спирката се качи двойка майка и дъщеря. И двете бяха много хубави и симпатични. Момичето приличаше на ангелче. То имаше рижи къдрици, сини очи, бе облечено стилно и доста скъпо. Майката напомняше на актриса. Изглежда бе творческа личност, притежаваше ленив поглед, необичайна прическа, едва забележим грим и стилно палто.

Двете влязоха в тролейбуса и се огледаха. Момиченцето бе на около 7 години. На гърба си носеше чанта, вероятно отиваше на училище.

Изведнъж се чу пискливият глас на  момичето:

– Мамо, какво права ли ще пътувам?

Интересно бе да се види погледът на майката и реакцията на седналите в тролейбуса.

Наблизо седеше жена на около 50 години с чанти в ръцете, но тя изобщо нямаше намерение да става и да отстъпва мястото си.

– Не, разбира се, сега навярно ще освободят места, – с намек каза майката.

Но места така и не се освободиха.

– Искам да седна, – каза момичето доста гръмогласно.

Никой не се помръдна. И веднага се разрази злобна реч невероятно излизаща от такова красиво дете, адресирана до майката.

– Никога повече няма да се качвам на тролейбус. Тук всички са невъзпитани и не знаят, че на дете трябва да се отстъпва…. И въобще, нека утре татко пак изпрати шофьора си да ме закара.

Интересното е, че майката вместо да смири дъщеря си, я подкрепи, хвърляйки яростни погледи към седящите в тролейбуса хора.

Най-накрая една жена стана и момичето с кисела физиономия се пльосна на мястото ѝ. Извади смартфона си и започна да си играе.

Не би ли ви шокирало такова поведение на дете и особено на майка му?

В Сингапур съществуват едни от най-високите показатели на брутен вътрешен продукт на човек от населението.

Градът се слави с чистота и много ниско ниво на престъпност.

Отчасти такива достижения се обуславят от суровите закони и големите глоби на най-малките нарушения.

За изхвърляне на боклука на улицата, пиене или ядене в обществения транспорт, нетрезво състояние на обществени места и дори храненето на птици се налагат наказания в количества еквивалентни на стотици и хиляди долара.
Благодарение на тези мерки Сингапур често се нарича „fine city“.
Тук имаме две значение за думата „fine“ – „красив“ и „глоба“.

Един от най-шеметните възходи е преминала английската дума „yahoo“.

До 1994 г. тази дума се е срещала, само в една книга, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт.

В третото от своите пътешествия капитан Гъливер попада в страна, където хора са диви и неразумни същества, които наричат yahoo.

През 1994 г. се образувала компанията Yahoo!, която се занимавала с бизнес в интернет.

Успоредно с растежа и търговския успех на компанията думата  yahoo е започнала да става все по-популярна и главното е, че е променила своето значение.

Сега, когато произнасяме думата yahoo, ние едва на последно място си спомняме за нейният първоизточник, английска книга от 17 столетие.

Площ от 2,5 хиляди квадратни километра в Тибет има статут на специално защитена. От тук можете да видите тъмното небе в целия му блясък, без страх от т.нар световно замърсяване.

Специално защитена територия, е получила името музей на тъмното небе.

Появата му е по инициатива на учени, които са се обърнали към местните власти, отбелязвайки че районът е уникален, единствен по рода си в света, и човечеството ще загуби, ако не бъдат направени усилия да се запази тази пространство.

Освен това, тази област може да бъде място за насърчаване на астрономическите познания.

В Китай, това е първият национален парк, а на планетата има повече от осем подобни резервата, за чиято безопасността следи Международната асоциация на тъмното небе.

За разлика от другите места, трудно се достига до този  резерват, тъй като се намира в труднодостъпни планински райони. Освен това на чужденци често се забранява да посещават Тибет.

Мартин се разбра с Елена да се срещнат пред гара. По-рано той не бе виждал това момиче. Дори нямаше никаква представа как изглежда.

Запознаха се в чата и всяка нощ до късно разговаряха чрез компютрите си. Имаха доста близки интереси и неща, които и двамата харесваха. Затова решиха накрая да се запознаят лично.

– В два часа пред гарата под часовника, – предложи Елена.

– Добре, – съгласи се Мартин, – там ще се видим.

Мартин дойде на мястото на срещата десет минути по-рано. Той звънна по телефона на Елена и ѝ обясни:

– Аз съм със черни джинси и жълто яке, чакам те.

– Добре, – каза Елена, – А моето яке е синьо с жълти ленти.

След няколко минути пред Мартин застана слабичко момиче с пуловер без яке и му се усмихна:

– Здравейте! Аз съм Елена. Мен ли чакате?

Мартин се смути:

– Навярно вас.

Срещу него се усмихваше красиво и нежно създание, но то не отговаряше на описанието на тази, която очакваше.

След кратка пауза Марин попита:

– А къде е синьото яке с жълти ленти?

– В къщи, – отговори Елена. – Аз само по принцип казах, че имам синьо яке с жълти ленти.

Изглежда Елена не се бе съобразила, че трябва да даде някакъв белег, по който да бъде разпозната. За нея бе важно, че е поканена на среща от момче и че трябва да се видят пред гарата.

Мартин чакаше едно момиче, а се появи като че ли друго. При такова „конкретизиране“ на нещата можеха и да се разминат.