Един ден продавачката в магазина се усмихна на Минчо, докато му подаваше касовата бележка. Той също ѝ се усмихна приветливо.

Когато си тръгваше тя му каза:

– Приятен ден, Минчо!

Това бе голяма изненада за младия мъж. Той буташе количката си , за да разтовари багажа си и си мислеше:

„Тя от къде знае името ми? Аз изобщо не я познавам. Не помня да съм я срещал някъде. А може би съм забравил ….“

Изведнъж погледът му попадна на табелката с името му, която седеше окачена на ревера на сакото му.

Днес бе на семинар и там на всеки бе закачена табелка с името му. Така хората научават бързо имената си  и се чувстват приети на мястото, където стават събиранията. Създава се една по-топла атмосфера, където можеш да споделиш мислите, вижданията си, дори да обсъдиш проблемите си.

– Преди не осъзнавах тази възможност, – каза си Минчо, – но този случай в магазина ме подсети за нещо. Ще нося табелката с името си навсякъде, където отида. Това ще ме прави по-отговорен, защото хората виждат моите постъпки, а аз искам да съм пример за истински християнин.

Бог е призовал всеки от нас по име, за да бъдем живи примери за Неговата любов, където и да се намираме.

Как показваш на хората, че Бог те е призовал по име?

Чрез тази възглавница можете да се завиете изцяло, да си устроите по-уютно място, като в гнездо.

Ако се обвиете в различни варианти, то от такава змия можете да изградите нещо полезно за отдих.

Много е приятна такава възглавница, която може да се трансформира. Тя може да бъде кресло, място за спане, независимо от разположението върху пода.

Това ще бъде подходящо за деца и възрастни, което съвсем не е маловажно.

Пепи е мини дакел. Тя е вече на 14 години и е сляпа, но за изненада на стопанина си Георги, тя продължава да прави всичко, което пожелае.

Понякога тя се блъска в предметите, но щом Георги я повика по име тя веднага идва. И наистина, когато чуе името си, наостря уши, извърта глава и тръгва към стопанина си. Тя разпознава гласа му и тръгва на там, от където го чува, защото вярва, че той правилно ще я упъти, да стигне на нужното място.

Колко често следваме Божия глас? Напрегнатото ежедневие заглушава ли го?

Опитваме се да чуем Бога, когато сме объркани и Го следваме. Вярно е , че не проявяваме покорството на гореописания дакел и все пак се стремим да чуем гласа на Господа и да следваме Неговото водителство.

Нека Бог отвори ушите ни, за да чуваме ясно Неговия глас и да Го следваме, където и да ни води.

Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.

Не ѝ разрешавай да спи дълго в леглото. Вдигни я в ранни утринни зари. Дръж я здраво със юзди, не позволявай да безделничи и крака да клати.

Не проявявай снисхождение към нея, от работа нека не се отърве. В противен случай ще свали от теб, без жалост и това що носиш на гърба.

За раменете я хвани, здраво разтърси я, нека учи непрестанно, без отдих и безспир. За да живееш по човешки, учи отново и отново.

Душата е робиня и царица, работничка и дъщеря. Необходимо е непрестанно да се труди, за да създава и твори.

Това разстояние от кожа между носа и горната устна се нарича лабиална бразда или филтрум на латински и фитрон на гръцки.

Именно на това място се съединяват части на човешкото лице при развитието на ембриона на 2-3 месец от бременността.

Оказва се, че филтрум имат не само хората, но и кучетата. При тях филтрумът разделя носа на половина.