Да прекараш нощта с рибите, не най-атрактивната оферта, но представете си, че сте в един подводен хотел, най-магическо място в света.

Помислете си само, ще имате възможност само за една нощ да се превърнете Ариел или цар Тритон.

Докато вие спите, зад прозореца се простира невероятна гледка към океана.

Ако обичате морското пространство, подводния хотела просто би бил безценно откритие за вас.

Ето ви и един от тях.

Ако не сте съгласни с традиционните решения при избора на хотел и предпочитат по-модерен отдих, то Хидрополис е точно това, което ви трябва.

Той се намира край бреговете на Персийския залив на дълбочина около 18 метра.

Хотелът все още се строи. В него са вложени последните тенденции на съвременните технологии.

Това е едно от най-величествените и напреднали съоръжения в света, със своята красота и оригиналност.

Две момичета се връщаха от пазар. Соня бе на девет години, а Катя на 16. Освен тежките торби, двете сестри държаха мобилните си телефони, в които от време на време хвърляха по един поглед.

На един от завоите момичетата отстъпиха на компания от осем човека. Всичките бяха възрастни мъже, облечени в мръсни гащеризони. Изглежда се връщаха от работа.

Един от тях хвана Соня за качулката.

– Ей, малката, давай телефона си!

За да подкрепи заплахата си, мъжът започна да извива ръката на момичето.

Катя се опита да защити сестра си, като удари нападателя с чантата си. Тогава останалите мъже започнаха да я заплашват.

– Не си ли позволяваш много, момиченце…

– Ако те хвана с тези два пръста щете смачкам като бълха.

– Помощ!- извика Катя.

Никой от минаващите там не се спря изобщо, за да окаже помощ на момичетата.. Виждайки опасната компания, хората бързаха да се отдалечат, колкото може по-далече и по-скоро от това място.

Двете момичета много се изплашиха. Катя крещеше и плачеше, но хората бързо отминаваха, сякаш не ги виждаха.

Изведнъж от близката строителна площадка се появиха няколко кучета, които със лай се хвърлиха към мъжете. Оградиха мъжете и момичетата и започнаха да лаят заплашително към мъжете.

Един от нападателите удари кучето, което бе до него, но то го ухапа, а останалите още по-настървено продължиха да лаят срещу мъжете.

Престъпниците започнаха да нервничат. Силният лай привлече вниманието и наблизо спря маршрутка.

Тогава нападателите съобразиха, че става напечено. Хвърлиха телефоните на момичетата и чантата на Катя, а след това се впуснаха в бяг кой, на където види.

Двете сестри бяха силно стресирани. На врата на Соня имаше ярка следа от качулката ѝ, за която я бяха дърпали силно.

Соня и Катя, въпреки премеждието, не забравиха своите спасители. Купиха пирожки, мляко с хляб и нагостиха четириногите си приятели.

– Много съм благодарна на тези кучета, – усмихна се след толкова тревоги Катя.

– Како, защо минаващите не ни помогнаха? Нали видяха, че ни нападнаха? – недоумяваше Соня.

– Може би защото животните са по-човечни, отколкото самите хора, – тъжно се усмихна Катя.

Недалече от Петропавловската крепост, в близост до Йоановия мост на 7 май 2003 г. бил поставен паметник на заека, спасил се от наводнение.

Съществува легенда, която гласи, че по време на наводнение малко зайче успяло да се скрие в обувката на Петра I и по този начин се спасило. Благодарение на това поверие мястото кръстили Зайчи остров.

Скулптурата е разположена на една от купчините, които защитават моста от ледохода. Тя е висока 58 см.

Неин автор е Владимир Алексеевич Петровичев, който е създал и други бронзови миниатюри, които можете да намерете по целия Санкт-Петербург.

Проповедта продължила прекалено дълго. На всички им дошло до гуша да слушат, особено след като четвърти път подред…. проповедникът казал:

– Дайте да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха….. или по-добре цялата глава. Господ ни е дал повече, отколкото заслужаваме.

Една жена се обадила:

– Не, според мен, той ни е дал повече, отколкото можем да поберем.