Когато е студено ние вървим бързо, крием лицето си от студа и буквално тичаме към най-близкото топло място. Цоко бе замръзнл целия. Той се връщаше от празник по случай рождения ден на свой приятел.

Изведнъж забеляза млад мъж лежащ в снега. Той беше по сив костюм и със синя риза. Сякаш бе заспал. Отпуснал се в ледената прегръдка на снега, едва ли усещаше нещо.

Цоко се наведе и се опита да го събуди. Усети слабия му пулс и сериозно се притесни.

Малдият мъж не реагира на гласа му. Цоко го потупа по бузата, но и това не накара младежа да дойде на себе си.

Явно нямаше никакво време. Цоко извади мобилния си телефон и набра “Бърза помощ“:

– Малад човек лежи в снега…… Пулса му е слаб….. Не мога да го събудя….. Само по костюм е….

– Къде сте, – прозвуча нервен глас отсреща.

– На кръстовището до ресторант „Весел дядо“.

– Тръгваме веднага.

След около 15 минути линейка спря пред ресторанта. От нея слезе едър мъж с яке облечено върху бяла престилка. Той се огледа и видя Цоко, който му махаше с ръка.

Притича бързо до младия човек в снега и започна да оглежда и опипва младежа.

Дотичаха двама с носилка и внимателно поставиха човекът, който беше в несвяст.

Лекарят се обърна към Цоко:

– Жив е. Надявам се да му помогнем. Познавате ли го?

– Не, – смутено каза Цоко.

– Хубаво е, че ни се обадихте. Още половин час и щеше да е мъртъв.

Когато младежът дойде на себе си, се разбра, че Станчо, така се казваше човекът лежащ в снега, се разделил с приятелката си. Почерпил се солидно, за да удави мъката си, а след това тръгнал да се прибира.

Ако не го бе забелязал Цоко, Станчо никога нямаше да стигне до дома си….

След като в каучуковата фабрика в село Хуанг Конг, Тайланд,  били намерени два трупа на жени, насилствено умъртвени, около селото бил поставен надпис: „Забранено изхвърлянето на трупове“.

Местния шаман предсказал, че след намирането на един труп през октомври 2008 г., скоро ще намерят и още един. Това били телата на две жени. Според шамана следващия път ще намерят труп на мъж.

Двете убийства така и не били разкрити.

Жителите на село Хуанг Конг започнали да се боят от тези места, затова властите решили да поставят знак, главната мисъл на който се заключавала в това, че тук не трябва да се цапа.

На известния рибен търг Цукидзи в Япония е бил установен междинен рекорд. Там била продадена риба тон, която тежала 212 кг.

Рибата е била купена от собственика на голяма верига от ресторанти Sushi Zanmai за 630 хиляди долара. Този мъж в предшестващите три години е изкупил всички големи представители от този вид на рибния търг.

Рекордьорът е уловен близо до пристанището Ом, което се намира в префектура Аомори, в Тихия океан.

Абсолютният рекорд на търг Цукидзи е достигнат през 2013. Тогава рибата тон с тегло 222 кг е била продадена за 1,75 милиона долара.

Валя шофираше по пътя. Тя видя един мъж с мръсни и окъсани дрехи. Той държеше някакъв картон с надпис.

– Сигурно така си проси пари, – каза си Валя.

Светна червено и тя спря. Едва тогава успя да прочете написаното на картона: „Кучето е в приюта. Помогнете“.

Валя заинтригувана от написаното включи алармата и слезе от колата. Беше ѝ безразлично, какво ще си помислят останалите шофьори.

Тя отиде до мъжа и го попита:

– Какво се е случило.

Петър, така се наричаше мъжът ѝ разказа следното:

– За малко ме задържаха в полицията. Там прекарах два дена. А когато се върнах, разбрах, че са прибрали кучето ми в местният кучешки приют. За да си вземе кучето обратно, трябваше да платя 120 лева.

Валя нямаше толкова пари в себе си, а и се чудеше дали може да се довери на непознат мъж.

– Извинете, но трябва да тръгвам, – каза Валя на мъжа и потегли с колата.

Глождеше я съвестта и тя позвъни в кучешкия приют.

– Да тук идва един лошо облечен мъж и искаше да си вземе кучето, – потвърдиха от там, – ….явно добре се е грижел за него, защото кучето бе добре поддържано и хранено, когато го доведоха при нас.

– Но защо сте го прибрали? – попита Валя.

– Нали разбирате, такъв е закона, ако куче се окаже на улицата без надзор, ние го прибираме. Собственикът трябва да плати, за да си го прибере. Тези пари покриват разходите за храна, изследвания и всичко останало, докато животното е било в приюта. Дори, ако кучето е здраво, то ще живее в приют само дотогава, докато собственикът му не го освободи.

– А какво ще се случи, ако човекът няма пари, за да плати?

– Тогава приспиваме кучето завинаги.

Валя се върна при мъжа с надписа на картона.

– Елате с мен в приюта.

Там тя заплати необходимата сума. А след това с удоволствие видя как кучето щастливо скочи в ръцете на Петър.

Валя обичаше животните, тя бе трогната от това, че човек, който нямаше почти нищо, се грижеше така за четириногия си приятел.

Животът се оказва понякога много несправедлив. Лесно можем да осъдим човек, на който не му е провървяло. Но въпреки всичко е нужно да останем хора, независимо от обстоятелствата.

– Всички мъже са еднакви! Бабо, той трябва да ми каже за първи път „здравей“ и аз вече зная, как той ще се държи по-нататък, какви хуморески ще разказва, как се усмихва, как ще ме докосва, как се сърди и си отива.

– Не говори така, внучке. Всички мъже са различни. Просто на нас ни харесват определен вид мъже. На теб ти харесват скромните и „домошарите“. Тогава защо се сърдиш, че си попаднала пак на такъв, който никъде не иска да излиза и желае да си седи в къщи?

Ако ти избираш мъж, който е „душата на компанията“, то тогава не се изненадвай, че трябва да го делиш с приятелите си, а често и с други приятелки.

Ако обичаш романтиците, то тогава бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и с депресии и изчезвания, които той ще обяснява като „творческа криза“.

Избери мъж, за който можеш да бъдеш „като каменна стена“ и не се изненадвай, че не можеш да намериш в тази стена вратата към свободата.

Жените избират подобни мъже, а после са изненадани, че те са еднакви.