Елена много искаше да поговори с някой за това, което я тревожеше. Видя Донка и се запъти към нея, но тя беше заета с други проблеми. Нейна позната имаше семейни неприятности. Съпругът на тази жена преживявал кризата на седната възраст. Горката, едва издържала, а Донка гледала да я подкрепя.

– Накупил си цял гардероб нови дрехи, – разгорещено започна да обяснява Донка.

– Може би иска, да промени малко начина си на обличане, – предположи Елена. – С теб не сме ли го правили?

Донка поклати глава.

– Но тези дрехи са за много по-млади от него, в тях изглежда като оглупял човек – каза с тъга Донка. – Освен това се шляе по улиците, слуша музика, която обича съвремената младеж и се мъкне по разни заведения.

– Добре де, какво толкова, – каза Елена опитвайки се да успокои приятелката си. – На колко годи ни е?

– На 45, – ядосано изфуча Донка. – Казват, че била опасна възраст за  мъжете.

Елена се замисли сериозно, но какво може да се  направи в този случай?

– Присмях му се в лицето, – каза  ядосано Донка. – казах му направо, че изглежда смешен и съвсем не му подхожда да се облича като хлапе.

– И?

– Каза ми да си гледам работата, – очите на Донка святкаха яростно. – Каза, че аз вече може и да не ставам за нищо, но това не важало за него. Да го питаш ти него, за какво не ставам?

– Ужас, – отбеляза Елена.

– Горката Меги, седи си в къщи и се страхува за него, да не се забърка в някоя каша. Не можех с нищо да помогна, но му дадох оная книга..

– Каква книга? – скочи Елена.

– Как беше заглавието ѝ? Нещо от рода, …., съвети … за тийнейджарите, сещаш ли се?

Елена избухна в смях. Донка никога не го усукваше, казваше направо нещата.

– Добре си го наредила! – запревива се Елена от смях.

– Меги не може без него, – продължи тъжно Донка. – Точно това я притеснява, че мъжът ѝ на тези години е тръгнал да се доказва като мъжкар. Държи се като глупав наперен петел.

– Да им се чудиш на мъжете, – каза спокойно Елена, – какво им става на тези години? Излежда на тази възраст мъжете съвсем оглупяват. Лошото е, ако това се проточи за по-дълго време.

Двете замълчаха. Знаеха, че ако човек сам не се вразуми, нещата щяха да загрубеят.

Ана Петрова имаше редкия шанс да присъства на това преставление. Имаше много желаещи за него, дори билети не стигнаха за всички, но на нея и подариха билет. Тя бе зряла жена и такива мигове на щастие, не отминаваше с безразличие.
Приготви се и тръгна.
Залата я посрещна с пищно осветление, множество усмивки и напрегнати в очакване лица. Седна на мястото си и се настрой да се потопи и наслади на предстоящото преставление.
По време на почивката Ана излезе, за да се подкрепи с нещо.  Фоайето беше изпълнено с хора, които пушеха, опитваха от различни питиета и разговаряха.
Някакъв пианист свиреше, но никой не обръщаше внимание на музиката му. Ана отпи от чашата си и с любопитство се зае да изучава музиканта.
Той изглеждаше невзрачен и скучен. Просто си вършеше работата си и чакаше почивката да свърщи, за да спре да свири.
След второто питие, леко опианена, Ана тръгна към пианото.
– Вие сте като зъбобол! Защо не свирите просто за себе си? – възкликна тя.
Пианистът беше изненадан. И тогава започна да свири музика, която обичаше.
След няколко минути цялото фоайе млъкна.
Когато пианистът свърши своята композиция, избухнаха възторжени аплодисменти.

Представете си пристигате в нова страна. Искате да се насладите на местната култура чрез националната кухня. Ние винаги се стремим да опитате нещо различно от нашия обичаен режим на хранене, нещо ново, изненадващо.
За тези, които дегустацията не изглежда достатъчно забавна, ако разгледат барове и ресторанти на различни места от планетата ни ще останат изненадани. Съществуват интересни находки и за най-претенциозните пътешественици.
Болничната вечеря в Тайван е увлекателно гастрономично приключение за любопитния пътешественик.
Не позволявайте името да ви заблуди.
Разположеният в тайванския град Тайпе „Музикален ресторант“ няма нищо общо с музиката. В действителност този чудноват ресторант има по-скоро болнична тематика.
Всички сервитьорки са облечени като медицински сестри, масите са изработени от метални болнични легла, напитки се сервират в капкомерите, а стените са украсени с рентгенови снимки.

Южно корейският дизайнер Hyun Ryu Si е предложил уникална идея за пералня, която се явява комбинация от въртящо се колело за хамстер и бягаща пътека за човек.
Голямото колело, което има гумени ролки, събира кинетичната енергия, когато човек бяга и я насочва за използване в пералнята.
Както е обяснил Ryu:
– Колелото е кръстоска между бягащата пътека и пералнята, където с помощта на кинетичната енергия изработена от човека, се икономисва енергия и се запазва природата.
Неговата идея включва миещи топки вътре в специални контейнери, предназначени за съкращаването на времето за прането и икономия на водата в процеса.
– Освен това бягащата пътека, – отбелязва Ryu, – ще може да се използва за подържане на по-здравословен наин на живот.
Устройството е снабдено с дисплей, за да усигури музика и филми за човека, а също има и вградени слънчеви панели. Те ще съхраняват енергията, когато колелото бездейства.

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.