На Никола му предстоеше среща със световно известен пианист. Това бе вълнуващо и смущаващо за младежа.
Той израстна потопен изцяло в музиката. В дома му всички свиреха на поне един музикален инструмент. Самият той свиреше на цигулка и пияно, но по-често бе солист в църква или пееше на празници или организирани концерти по случай дадени събития.
Никола бе възхитен от новата му предоставена възможност.
– Мечтите ми се сбъдват, – казваше си Никола, – може би това е моят шанс, да се изявя на световната сцена.
Когато се срещна с пианиста, се оказа, че макар и известен изпълнител, той слабо говореше английски.
Освен това се получи нещо доста интересно.
Пианистът предложи:
– Вземете това виолончело и свирете.
Като същевременно нареди нотни листове пред него.
„Никога не съм свирил на виолончело“- помисли си Никола.
Но преди да каже каквото и да е, пианистът го подкани:
– По-смело, младежо! Аз ще ви съпровождам.
Никола изтръгна няколко звука от инструмента, опитвайки се да имитира това, което знаеше от обучението си по цигулка, но нищо не се получи и двамата се разделиха.
Изведнъж като събуден от дълбок сън Никола извика:
– Защо не му казах, че мога да пея?!
Бог ни въоръжава, за да развиваме нашите природни таланти и духовни дарби.
Нека използваме това, което Господ ни е дал, за да Го почетем и да служим на другите за Негова прослава.
