Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало, че е възможно всичко, което е написано в тях. За това то търсело да види чудеса в живота си, но не ги виждало. Чувствайки се разочаровано в своето търсене, попитало майка си:

– Трябва ли да вярвам, че има чудеса или те изобщо не съществуват?

– Скъпо, мое момче, – с много нежност му казала майката, – ако се стараеш да израснеш добър човек, всички приказки в живота ти ще се сбъднат. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.

Какво ли не правят децата, за да получат желаното. Именно поради този случай, който ще ви разкажа тези, които разнасят пиците трябва да запомнят едно – първо парите.
Развозвача на пици доставил в един от домовете на Хокиама в щата Вашингтон поръчаната пица. Когато позвънил му отворило едно момче, което казало, че сега майка му е във ваната и след като излезе ще плати. Малчугана грабнал пицата и затворил вратата.
Човекът чакал 30 минути пред вратата и след това извикал полиция. Когато полицаите дошли, установили, че в дома никой не живее.
Вероятно малкият хитрец е избягал през задната врата.