Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.

Едно момиче беряло цветя на високия скалист бряг спускащ се към реката. Един рибар видял как то се надвесило, за да откъсне цвете, което се намирало много по-надолу. Изправило се, опитало се да запази равновесие, но загубило почва под краката си и с отчаян вик паднало в пропастта.

Когато изнесли мъртвото тяло на момичето, в стиснатия му юмрук намерили цвят от мак. Искайки да откъсне това цвете момичето загубило живота си.

Много хора, като момичето, преследвайки бързоувяхващите цветовете на временните удоволствие и забавление, не обръщат внимание, че под краката им няма твърда почва, а хлъзгави пътища, които водят към пропастта.

Това е присъдата на всичко „прекрасно“, което привлича погледа ни в този свят. На външен вид изглежда здраво и вечно, но изведнъж красотата избледнява, силите се изчерпват, славата помръква и дрехите се износват. Всичко в себе си носи разрушителна сила, като неразвито семе, което непрестанно действа и върви към своя край.

Срещаме около себе си постоянно уроци, но ние държим на своето, като слепи, нищо не виждаме. Трябва да отбележим, че слепи или заслепени всичко, което ни заобикаля си има своя край. Често мислим, че сме стъпили здраво и не чувстваме как скоро ще пропаднем, отдадени на днешните безгрижни наслаждения, сякаш те ще продължат вечно.

Помолете Бог да ви отвори очите, за да разберете как стоите, за да не погинете.

Мили жени и девойки, всички ние сме момичета от 5 до 125 години, нали? Всички искаме любов и благополучие в домовете си. Е, може и малко приключение, неочаквано да падне в ръката ви колие с диаманти или покана за Малдивите…..

Бъдете сигурни, че ако сте в състояние да направите кафе и то не залее котлона, вие сте истинска вълшебница. Или ако намерите мобилния си телефон отведнъж в чантата си, трябва да летите. Вие сте вълшебница от висша класа.

Все още ли не ми вярвате?

Помните ли как грациозно успяхте да носите тежките чанти, докато говорехте по телефона и непринудено се усмихвахте на минаващите познати край вас.

Вие успявате всеки месец да свържете двата края при липса на средства, намирате начин как да закупите необходимите продукти, платихте всички сметки и дори си купихте ново червило. А вие продължавате да спорите с мен, че жената не е вълшебница!

Та това си е истинско чудо!

Работите цял ден, след това чакате по спирките, пазарувате в магазина и бързате да се приберете, за да приготвите вечеря. И докато правите всичко това не преставате да се усмихвате.

Диагнозата е точна и не подлежи на обсъждане, вие сте истинска вълшебница. И спрете да се съмнявате повече!

Кой вчера успя да намери чорапогащника и на мъжа си два еднакви чорапа? Нима се нуждаете от друго доказателство?

Или все още не вярвате в себе си?
Стегнете се, оправете се! Погледнете се в огледалото и вижте колко сте красива! Решете в себе си, че всичко, с което се захванете ще успявате! Усмихнете се по широко! Бариерите сами ще паднат пред вашата непобедима сила, вълшебство и красота!

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.

Навярно сте изпадали в такова състояние, когато замираш от неясни предчувствия и започваш да се усмихваш без причина.

Изглежда природата преживява сега всичко това. Земята е още студена, калта се задушава под краката ви, но наоколо е весело, ласкаво и приветливо.

Въздухът е кристално прозрачен. Слънцето се усмихва сърдечно, като ли че славно си е пийнало, сладко е похапнало и е срещнало стар приятел. Дърветата са голи, но са живи и още дишат.

В природата, където и да погледнеш, ще забележиш тайнствена шетня, приготовления и всякаква патардия….Ясно е, идва пролетта.

Как бихте изобразили пролетта? Може би, като красиво момиче, което пръска по земята прекрасни и нежни цветя. .А в цветята са отразява радостта му.

Възможно е, за вас пролетта да бъде дама със скръстени отпред ръце. Стройна и слаба, с бледа руменина по бузите, но със нежен тен на кожата. Е, тя не разпръсква цветя, но ще й отстъпим място, нали е все пак дама.