Бедността и Богатството посетили един човек:
– Коя от нас е по-красива? – попитали те.
Изплашил се човекът. Ако каже, че Бедността е красива, то Богатството ще се разсърди и ще си отиде. А ако каже, че Богатството е прекрасно, Бедността ще се обиди и ще почне да го измъчва.
Дълго мислил и накрая казал:
– Така, както седите една до друга, не мога да реша. Поразходете се малко.
Бедността и Богатството започнали да крачат напред-назад. Човекът ги погледнал и казал:
– Ти бедност си много добра откъм гърба, когато си отиваш, а ти Богатство си прекрасно в момента, когато пристигаш.

Немският биохакер Тим Кенон, не е изчакал момента, когато в магазините по електроника ще се появят голям избор от компютри за имплантиране. Той самостоятелно се заел с тази работа и имплантирал на ръката си компютър заедно с акумулатор.
Освен това е минал без помощта на лекар и упойка. В това няма нищо удивително. Хирург няма право да имплантира устройство без сертификат.
Акумулаторът в устройството се зарежда безжично, така че не е нужно да го вади от ръката си.
Миниатюрен компютър Circadia 1.0 в силиконова обвивка събира физиологични данни и ги предава на Android – устройство.
Хакерът може да контролира нивото на кръвната захар и пулса в непрекъснат режим. Разбира се, постоянното наблюдение на жизнените показатели е много важно, особено за медицински цели.

Когато някой дойде да те укорява, че не стоиш право пред Бога, защото не си постъпил вчера както трябва, съгласи се с него.

Писано е, че трябва да се помиряваш с врага си на път за съдилището, да не би да бъдеш изправен с оправданията си пред Съдията и да бъдеш осъден поради тях.

В момент, в който започнеш да се оправдаваш:

– Аз съм много по-добър от преди. И по-милостив от този.

Ще се окажеш под осъждение. По-добре кажи:

– Не живея така, както би трябвало. Не винаги върша нещата както трябва, но благодаря на Бога, който ми прощава. Иначе бих бил изгубен.

И така……. Съдията няма да те осъди.

Родителите на Ани имат малка хижа, на пет километра от върха.  Тръгнахме една група на там Ани, Мариан, Борис, аз и още няколко души, които виждах за първи път.
В последната минута се появи Стоян Христов и се присъедини към компанията. Трудно го понасях. Зная, че и Борис едва го търпи.
Въпреки всичко трябва да призная, че Стоян е изключителен скиор. И не е чудно това. Баща му всяка зима го изпраща по планините.
Стоян използваше всеки удобен случай, за да ни покаже превъзходната си техника.
Карахме напряко без да търсим пътеки. Около града се издигат твърде много възвишения. Стоян се спускаше стремително по склоновете, за да ни демонстрира какво умее.
Забелязах, че настроението на Борис падна под нулата. Едва ли му завижда. Той не е такъв. Пък и самият той е отличен скиор. Но всеки, който види надменното лице на Стоян след поредния елегантен завой, не може да не го присвие нещо в корема.
Може да е лошо, но аз пламенно се молех поне веднъж да се провали с гръм и трясък.. Може страно да ви прозвучи, но мислите имат сила. Сигурна съм, че планеното ми желание съчетано с един нахален корен, стана причина Стоян да падне.
Е, падането не бе никак елегантно. Туп и …. готово!
Всички с дълбоко удовлетворение видяхме как Стоян се изправя с мъка, проклинайки коварния корен. След това той гордо изтупа снега от елегантния си скиорски костюм и се усмихна, сякаш нищо не се бе случило. Благодарих на коренчето, което бе подало нослето си от снега точно в подходящия момент.
След това дребно произшествие пристигнахме радостни в хижата.

Разбира се, в интуицията няма нищо тайнствено, макар че не всичко ни е ясно. Струва ми се, че интуицията има такъв момент, когато цяла поредица от впечатления, мисли, откъслечни знания, натрупани може би за дълъг срок, изведнъж се асоциира.
Свързват се помежду си, а тази връзка се установява в мозъка. И всичките мисли се систематизират, обединяват се и дават някакъв извод, някаква нова мисъл.