Една жена отишла на пазара, за да си купи крава.
Тя много дълго време обикаляла между дългите редици, където се продавал едър добитък, но не могла да си избере крава, която да ѝ допада.
Жената искала кравата да няма рога. Да е с теленце, но женско.
Кравата трябвало да яде съвсем малко трева, но да дава мляко с високо качество.
От това животното е било желателно да се получава много тор, а цвета му да бъде тъмно зелен, за да може жената да покрие пода на къщичката си.
Кравата трябвало да има кафяв, тъмно червен или червеникав цвят на кожата си.
Не е изненадващо, че жената се върна у дома си, без да купи нещо.
Всеки свой избор ние правим сами. Да, той наистина зависи от обстоятелствата, знанията и възможностите.
Но на каквото и да се опираме, когато правим този избор, по-нататък трябва да живеем с резултатите, които го следват.

Какаото е не само желано лакомство от детството, но и полезен продукт за организма. В семената на „шоколадовото дърво“ се съдържат множество полезни вещества за организма, особено за жените.
Какаото повишава настроението и подобрява съпротивителните сили на организма.  Какаовите зърна са истински източник на здравословен и активен начин на живот. Знаменитата целителна напитка на древните маи се приготвяла от семената на шоколаовото дърво. Тя има много малко общо с горещия шоколад и какаото с мляко, което ние пием днес.
В оригиналната рецепта в правилни пропорции се смесвали вода, какао и люто чили, а „напитката“ често ядели с лъжица.
До сега, племена живеещи в близост до екватора включват какаото в ежедневната си храна. Индианците куна от граничните области на Панама и Колумбия, пият по 40 чаши от напитката всяка седмица. Може би благодарение на това, те живеят по-дълго и никога не боледуват от рак, диабет или сърдечни заболявания.

Древните гърци вярвали, че боговете са безсмъртни, заради амброзия, която се състояла от мед, мляко и нектар.
Пчеларството е възникнало от „северните “ пчели. За да оцелеят в студа, те е трябвало да се запасят с храна. За това пък африканските медоносни пчели, не отделят мед в запас, защото там няма зима и такива не са им нужни.
Днес лидер за доставка на мед е Китай, който е известен с мед от елда.
В Древен Египед меда заменял парите, римляните също обменяли товар срещу мед. По стари записки славяните, освен животни и пари, се разплащали с мед.
Медът рядко е алерген, но може да бъде и токсичен, ако пчелите събират нектар от отровни растения.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.

Слузните вещества в цветовете и листата на слеза въздействат противовъзпалителното и омекчаващо, имат и слабително действие.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, като пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица.
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпа­лителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания – циреи, фурункули, изгаряния, хе­мороиди.
От слеза се използват листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.
Външно слезът се прилага за компреси и лапи при заушка, рани и циреи – сварен с мляко, за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.
Вътрешно се приема като отвара. Тя се прави по следния начин. Две супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Слезът расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина.