В аптеката влязло малко момиченце. Аптекарят я погледнал учудено и попитал:

– Дете какво искаш?

– Мир за сърцето на майка. Тя е много болна и нищо друго не може да ѝ помогне.

– Сара, – викнал аптекаря – ела по-бързо, тук има нещо по твоята част.

В аптеката влязло младо момиче:

– Какво искаш, татко?

– Тук има едно малко момиче, на което аз не мога да помогна. Може би ти ще можеш.

Тона му бил леко ироничен. Сара учудено погледнала момичето.

– Искам да купя мир за сърцето на мама, за тази монета, – и подало на Сара десет цента.

– Монетата нека остане у вас. Сърцето може да получи мир и без заплащане.

Сара облякла палтото, сложила шапката и взела в чантата Библията си.

– Ще дойда с теб при майка ти и ще разберем от какво точно се нуждае.

Купувачите идвали и си отивали, аптекарят им продавал от лекарствата си, а в главата му звучали думите: „Нищо друго не може да ѝ помогне освен мир на сърцето…. Мир на сърцето може да се получи и без заплащане…“. Най-много от това се нуждаел самият той.

– Можа ли да дадеш някакво лекарство на болната? – попитал аптекаря дъщеря си, когато се завърнала.

– Нейното лекарство беше вече приготвено и аз се радвам, че тя го прие.

– А какво ѝ даде?

– Очистване в кръвта на Агнеца Божий, – тихо и сериозно отговорила тя.

Скоро бях болна. Болестта толкова силно ме бе смачкала, че не бях в състояние да върша нищо, а тялото ми се гърчеше от непрестанната болка, Лечението вършеше своето и имаше резултати, но за това беше нужно време.
Като безкрайна река течаха минути, часове, дни, седмици, но монотонността на ежедневието бавно ме убиваше. Болката бе непоносима и единственото, което можеше да ме отвлече от физическото ми страдание беше четенето на книги,
Мислех си, коя е причината толкова много да обичам книгите? Нали те ни извеждат от реалността и ни потапят в някакъв измислен свят. Но именно тук ни е хубаво, защото по-добре разбираме хората, техните проблеми и желанието да общуваме с тях се засилва.
Книгите са станали наши приятели, защото излъчват мир, любов и доброта, Тук никой не те обижда, не те наранява. Днес, като никой друг път книгите са станали необходимост за нас. На кого те са нужни? На децата ни, на всеки, който търси истината и отговора на вечните въпроси.
Книгата те кара да размишляваш, съпоставяш, съизмерваш. От средата на многомилионния боклук изпълващ развлекателни и интелектуални издания, трябва да отделиш късчета, които да станат твоя духовна храна. Книгата като перлена огърлица украсява живота ти, тя е твоя мъдър съветник, добър събеседник и утешител на измъчената ти душа.
Книгите пронизани от любов към хората и техния Творец, за много ще станат опора в трудния път на живота. Те са пристанище на мир и доброта за всеки от нас.