Празник е. И навред ще чуеш познатият възглас:
– Христос возкресе!
И отговорът не се забавя, а звучи мощно и тържествено:
– Воистина воскресе!
Димитър бе навел глава и разсъждаваше на глас:
– Тогава защо живеем така, сякаш костите му са още в гроба? Страхуваме се и треперим за бъдещето си. Сякаш се съмняваме в Божите обещания.
Веднъж Румен, негов стар приятел, го бе попитал:
– Защо камъкът бе отместен от гроба на Исус? За да може Христос да излезе от там?
Тогава Димитър бе повдигнал само рамене. Не бе се замисля за това.
– Камъкът бе отместен, за да могат жените да надникнат. За това всеки ден се връщай към този празен гроб отново и отново. И започни да осъзнаваш, че Исус ще отвали всеки камък от живота ти, защото Той възкръсна и е жив.
– Да, гробът е празен, – бе се съгласил Димитър. – Там няма нищо.
– Но в крайна сметка откриваш в него всичко, което търсиш, – бе се засмял Румен.
Димитър го бе изгледал малко изненадано.
– Ако търсиш мир поради виновна съвест, – бе продължил приятелят му, – не се опитвай да го получиш със собствени усилия. Христос ни дава мир, който светът не може да ни даде. Ако търсиш удовлетворение в живота, разбери, в Исус имаш всичко и повече дори.
– Да, – потръпна Димитър от спомена, – отговорът на всеки проблем е в празният гроб на Исус.
