Алекс бе фермер. Земята му се намира на брега на Атлантически океан. Той постоянно търсеше работници за фермата си, но повечето се отказваха заради ужасните бури, които повреждаха не само засятото, но и сградите.
Един ден при Алекс дойде нисък и слаб човек. Той се представи като Смит. Бе на средна възраст.
– Ще се справите ли с работата? – попита Алекс.
– Не се притеснявайте, – засмя се Смит, – мога да спя, когато духа силен вятър.
Алекс бе изненадан от този отговор, но тъй като се нуждаеше от помощник, го нае.
Смит работеше добре. Той бе зает от сутрин до вечер. Алекс бе доволен от работата му.
Една нощ вятърът се засили, а мощният му рев отекваше навътре в сушата. Алекс скочи от кревата, взе фенера и се втурна в стаята на Смит. Той разтърси спящия си помощник и извика:
– Ставай! Буря се задава! Събери и завържи всичко преди вятърът да го е отнесъл.
Смит се обърна на другата страна и твърдо каза:
– Няма да стана, господине. Казах ти, че мога да спя, когато вятърът духа силно.
Алекс се ядоса и излезе навън, за да се подготви за бурята. Не вървеше, а тичаше и недоволно мърмореше:
– Ще го уволня, веднага! Какво си мисли той?! За какво съм го наел?
За своя изненада Алекс откри, че хранителните припаси бяха покрити с брезент. Кравите бяха прибрани в плевнята, пилетата в кокошарника. Вратите бяха добре заключени.
При такава подготовка, вятърът едва ли ще може да отнесе нещо. Освен това бяха взети мерки, нищо да не се запали.
Едва тогава Алекс разбра, какво означава да спиш, когато духа силен вятър.
От бурите в живота си се защитаваме, като храним нашия дух с Божието Слово и му се покоряваме. Само така можем да се облегнем на вярата си и да уповаваме на Бога.
Не е нужно да разбираме какво става, просто е нужно да се оставим в ръцете Му, за да имаме мир в увеличаващата скорост буря.
