Той е необичаен по това, че обединява класиката и съвременността, кабриолет и обикновено купе, с една дума, това са два автомобила в едно.

Този автомобил е създаден от украинецът Василий Лазаренко. Този човек е продал двата си автомобила, за да създаде „колата на мечтите си“.

За основа е взет Opel 1981 г.

Той е направен от дърво и е покрит с пет слоя водоустойчив и огнеупорен лак.

Наблизо течеше река. Облаци плуваха нанякъде. По пътя вървеше човек, а пътя му съвсем не бе лек.

И този човек мечтаеше да си построи някъде дом. Да се засели и да живее щастливо в него.

Когато се уморяваше пееше за своята мечта.

Домът, както знаете всички, не са стените и прозорците. Масата и столовете не са това, което правят дома.

Домът е там, където си готов да се връщаш отново и отново. Там, където си радостен, добър, нежен и понякога малко жесток, но все още жив.

Домът е там, където ви разбират, където ви очакват и се надяват на вас.

Там, където забравяш, че си лош, там е твоя дом.

За образец на целеустременост може да се смята 81-годишната Рицуко Кенмоку от японския град Кавагути. Въпреки преклоната си възраст тя е осъществила мечтата на живота си. Получила е диплома за завършено средно образование.
Възрастната ученичка няма да остане само на това ниво. В близко бъдеще се готви да продължи в по-горните степени на училището.
Рицуко се е родила в малко селце през юли 1931 г. В детството си е показала голяма ревност към знанията. Въпреки това, поради Втората световна война тя трябвало да прекъсне обучението си. По това време много японски деца трябвало да работят на полето, помагайки на родителите си.
Не останало време за учебниците. След войната Кенмоку се омъжила и на раменете и паднало цялото домакинство. След това се родили три деца. Рицуко много била огорчена, че не можела да помогне на децата си в училище.
Преди три години тя взела решение по всякакъв начин да завърши средното си образование. За нея тези три години прекарани в гимназията били  „много интересни и приятни“.
Интересното е, че е получила дипломата си в един ден с внука си. В класа й имало много чужденци, на които тя помагала да осъвършенстват знанията си по японски език. Рицуко толкова сериозно се отнесла към обучението си, че посещавала училището и по време на ваканциите, като допълнително се обучавала от преподавателите.
Сега пред нея предстоят трития класа на средното училище и Кенмоку е решила усърдно да се заеме с тях.
В Япония действа система на тристепенно средно образование: Шест годишно начално. тригодишно средно- и тригодишно гимназиално образование. Задължителни са само двете степени. 94 % от японците завършват и третата степен, защото тя увеличава шансовете им да постъпят във висше учебно заведение. Учениците в Япония за 12 години сменят три общообразователни заведения.

Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.

Много хора искат да се научат да свирят на китара, но понякога мечтата им остава нереализирана. Коя е причината? Вероятно не им стига търпение.
Изглежда с търпението на Марк Гофени всичко е наред…. В училищния духов оркестър той започнал да свири на тромбон, постепенно се прехвърлил на китара. Издал солов албум. След това водел групата «Big Toe», където пеел и свирел. И какво изключително има в това?
Но тук има една малка подробност…. Работата е там, че Марк се е родил без ръце…
И каква връзка имат уроците за китара тук?
Не става въпрос за китара, но урок в тази история наистина има!
Това е урок за силата на духа, любов към работата си и силна воля за живот…..
Имат ли граници възможностите на човека? Какво го ограничава, физическите недостатъци или липса на търпение, воля и сила на духа?