Ейлат е населен пункт между курорта и Мъртво море. И скоро ще стане енергийно независим.
Всички се нуждаят от електричество. Ейлат и други градове ще получат гигантски слънчеви панели.
Сега в района работят 9 такива „слънчеви полета“, които генерират 60 мегавата, което е половината от електроенергията необходимо за населените места между Ейлат и Содом.
Ако тази сфера се развие в нормални темпове, скоро излишната енергия ще бъде предлагана и в северната част на Израел.

Поредното скучно събрание. Хората недоволни, че им отнемат времето с глупости, недоволно сумтят по местата си.
Е има и такива, които се разхождат нагоре надолу, забелязват някоя важна „клечка“ и гледат да я поздравят, един вид: “ И аз съм тук и подкрепям делото“.
Най-накрая лекторът се качи на подиума и започна да чете отчет за постигнатите успехи през миналите пет години:
– В град А…. е построена електроцентрала……
Коментар от залата:
– Аз съм от там и до сега не съм видял никаква електростанция.
Лекторът продължава, като се прави, че не е чул забележката:
– В град Б…….. е построен химически завод……
Същият глас отново се обажда от публиката:
– Миналата седмица бях там. Такъв завод няма!
Лекторът ядосано се обръща към обаждащия се:
– Господине, трябва по-малко да се шляете насам-натам и повече да четете вестниците!

Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….

Един човек плавал на кораб. Погледнал зад борда и видял, че от морето стърчат множество големи и малки подводни скали.

Тогава той попитал кормчията:

– Как можеш да лавираш между толкова много скали? Навярно знаеш всеки камък тук?

– Не, – отговорил кормчията, – не зная всички скали, но знам къде са дълбоките места, безопасни за кораба.

Така и ние плаваме в живота сред морето на изкушенията. Щастлив е този, който знае фарватера.

Птицата бекас има отлично камуфлажно оперение за блатистите места.
Малките й размери и особения й начин на летене я правят трудна мишена за ловците.
Тези, които през 19 век успявали да убият бекас ги наричали снайперисти.
Бекас на англиски език е „snipe“, от там и името на ловците, а по-късно и на точните стрелци, се преобразувало в „снайперисти“.