Представете си, предстои ни разговор с един от гениите на всички времена, който остави след себе си мистерии и загадки.

Да представя нашият събеседник Леонардо да Винчи. Дал началото на картечницата, делтапланера, парашута, автомобила……Няма друга личност, която може да се охарактеризираме с толкова много епитети, като изобретател, художник, анатом, музикант, архитект, скулптор, музикант,  инженер, поет….Неговите изобретения са изпреварили времето. Животът му е обгърнат в тайна, а някои от изобретенията му и днес будят удивление. В различни периоди от живота си е бил инженер и учен. На изобразителното изкуство е отдал не малко време и е работил доста бавно в това направление.

Водещият: Уважаеми Леонардо, навярно знаете, че хората от 21 век и досега се обръщат към вашите идеи, но и днес не сме разбрали как човек може да съчетае неимоверно количество изобретения, като са актуални дори след 5 века? Много от нашите съвременици смятат, че сте посланик от Небето, изпратен да влияе на прогреса на човечеството.

Винчи: Скъпа госпожо, искрено се радвам, че идеите ми са известни на вас и вашите сънародници. Разрешете ми да Ви уверя, че отсъствието на мързел спомага човек да опознава света около себе си.

Дали съм чужденец е трудно да се каже, за това може да отсъди само Всевишния. Никой от нас не знае от къде идва и за къде се е запътил. Да, много мислих, много работих и много майсторих, днес това наричате изобретател.

Много се радвам, че днес разполагате с такива неща за които съм си мислил, като парашут, телескоп, военни картечница, арбалет, летяща машина, кола. Радвам се, че всичко това сега върви, лети и се използва.

Наричате ме „универсален човек“, но мисля, че всички хората които живеят 5 века след мен трябва да бъдат такива. Нима това не е така?

Водещият: О, за съжаление, това съвсем не е така. Човекът е все още глупав, хитър, жалък, егоистичен и користен. Светът се управлява от парите. Разбира се има и такива, които можем да наречем „универсални“, като Вас, но явно законите на природата не са позволили на всички да станат велики изобретатели, художници, гении… Иначе ще бъде нарушен универсалния закон на Хармонията. Доброто не живее там, където няма зло. Светлина няма там, където няма разбиране. Всички хора не могат да бъдат гении. Съгласна съм, че хората от този век могат да се научат да пишат еднакво добре с лявата и дясната ръка, от ляво и от дясно. Всички ваши дневници са писани огледално. Днес знаем, че развитието на пръстите на ръката, чрез движения, развива мисловните процеси, а това би било полезно за всеки.

Месо ядем и до днес. Знам, че сте писали:“ Ние живеем, убивайки другите. Ние сме ходещи гробници. Още от ранна възраст аз се отказах да ям месо…“

Винчи: Хм, аз мислех, че красотата и полезните изобретения бързо ще променят човек към по-добро…

Водещия: Но има и добри новини. Човек все повече си мисли за красотата и хармония, без насилие и подигравки….

Винчи: Искате да кажете, че художниците се стремят да изобразят образи, носещи светлина, сила, така че да въздействат на зрителя?

Водещия: Да, има. Вашата Мона Лиза и досега никой не е разгадал. Защо зад нея има такъв фон, защо има такава усмивка, защо си е сложила така ръцете? Имали в картината някакъв код, изпратен до нас?

Винчи: Много бързате! Сама казахте, че има закони в природата, които не позволяват прескачайки да се извършват промените. Когато Вие и вашите съвременици сте готови да разберете, какво съм искал да кажа с Мона Лиза….Е, аз ще почакам още!

Е, загадките остават. Вие винаги искате да надникнете малко по-напред във времето. Мисля, че ако се научите да поглеждате малко „по-дълбоко назад“, то ще можете да надникнете и в бъдещето….

Рамбутана е декоративен екзотичен плод. Неговата родина е Азия Там е високо ценен. Съдържа най-вече витамин С. Вкусът на рамбутана е сладък и сочен до кисело-тръпчив, наподобява на пъпеш и желиран бонбон.

Узрелият плод има тъмно-червена кора. Той е най-сладък, когато рунтавите червени косми са започнали да изсъхват.

Рамбутана не зрее след като е откъснат. Съхранява се в хладилник.

Консумира се прозрачната сърцевина, след като се отстрани кората и плода се раздели на две половини. Изключително подходящ е за екзотични плодови салата и като добавка към различни сирена и месо.

През 1800 г. не е имало ограничения за лов на американски бизони в САЩ. Тяхното месо високо се ценяло, а кожата му се е използвала за направа на  скъпи дрехи. Дори правителството насърчавало лова, защото така се унищожавала храната на индианците.
Само при президента Теодор Рузвелт ловът на бизони е бил забранен. Малко след това популацията им се е увеличила до 50 000.
За 100 години популацията на тези животни е намаляла почти един милион пъти. Днес има най-много 1000 животни от този вид.

Месо за 2,19 лв, килограм банани за 0,69 лв, олио за 2,12 лв….тази чудна оферта ме заля на разговорка с жените от махалата.
И къде е това? Звучи фантастично в нашата действителност.
Някаква германска фирма откривала мрежа от хранителни магазини. Славели се с коректност и точност. Пускала евтини стоки, но качествени.
Повод за разговора е магазина, който утре щели да отворят. Промоции, награди….това завладява ума на на всяка домакиня, особено на пенсионерите. Горките възрастни хорица прекосяват целия град и обикалят всеки пазар, за да намерят най-евтината и горе-долу добра за консумиране храна.
Е, от там дойде приказката за хранителния туризъм.
Нов магазин ще откриват в града. Е, вярно на другия край на града е, но си заслужава разходката, за да се снабдиш с нещо по-качествено и евтино за определено време.
Дали да чакаме да остареем, за да си правим такива хранителни екскурзйики или в това забързано време да ги практикуваме неволно, стиснали последните стотинки? Преценявайки колко, за колко и до кога, с една единствена цел, да оцелеем.

Повярвайте ми, когато ги вкусите ще забележите, че напълно е изчезнал вкусът на пиле и имате чувството, че ядете натурален котлет. Тези пилешки хапки ще се харесат особено на тези, които не трябва да ядат свинско месо.
Ето и продуктите, които са ви необходими за приготвянето: 1 килограм пилешки гърди, 1 лимон, 1 чаена лъжичка сода, 1 чаена лъжичка картофено нишесте, брашно за паниране и сол на вкус.
Пилешките гърди се нарязват на малки парченца, посоляват се и се прибавя содата.
Поръсете ги с лимоновия сок и добавете нишестето. Така ги оставете 15 минути. Всяко парченце оваляйте в брашно и изпържете в растително масло.
При пърженето месото набъбва, а вкусът му е невероятен. Опитайте!