Той беше не само хирург, но и лекар. Понякога, в случаите, когато лекарствата не помагаха, той прибягваше и до други средства. Веднъж се скарал с едно семейство, чийто домашен лекар беше, и те престанали да го викат. Но след време пак прибегнали до него.

Стопанката на къщата лежала тежко болна и лекарите я били отписали. Докторът  влязъл в стаята, спрял се и се загледал мълчаливо в болната.

На главата си носел своята огромна шапка с увиснала периферия, а под мишницата голям хляб.

И както си стоял и гледал съсредоточено, чупел хляба, дъвчел, а трохите падали по палтото му и на пода. Жената лежала бледа и неподвижна, със затворени очи. Край леглото се били събрали домашните, кой прав, кой коленичил и тихичко хлипали.

Изведнъж докторът започнал да взема шишенцата с лекарствата, да ги подушва едно по едно и да ги изхвърля пренебрежително през прозореца. Когато изхвърлил и последното, пристъпил до леглото, оставил хляба на гърдите на умиращата и креснал:

–  Какво сте се разревали! Нищо й няма. Тя се преструвала. Я си покажи езика!

Хлипанията мигом престанали и разгневените близки забравили скръбта си. Почнали да ругаят доктора, задето се държал така лошо пред един смъртник.

Ала той ги прекъснал грубо:

– Тъпаци! Вие ли ще ме учите? Казвам ви, че нищо ѝ няма. Болна е от мързел. Трябва й само парче печено месо и едно изкъпване. С нейните префърцутени номера, тя…

Тук умиращата станала от леглото и в очите ѝ заискрял войнствен блясък. И тя изляла върху доктора цялата си наранена душа.  Истинско изригване на вулкан, съпроводено с гръмотевици, светкавици, вихрушки, трусове, вулканични камъни и пепел.

Така той предизвикал желаната реакция и жената се оправила.

Такъв беше докторът чието име бе толкова известно и толкова тачено в долината.

Ловци организирали в прериите лов на бизони, за да развлекат някакъв английски граф и между другото да му доставят прясно месо за трапезата. Ловът се оказал повече от успешен.

Те убили седемдесет и два от тези прерийни великани, изяли само част от един от тях, а останалите седемдесет и един оставили да се разлагат.

Каква е разликата между една анаконда и един граф?

Пуснали седем теленца в клетката на анакондата. Благодарното влечуго удушило едно от тях и го изгълтало, а после доволно, се оттеглило на почивка. То не проявило никакъв интерес към останалите теленца и не им сторило нищо. Повторили този опит и с други анаконди и получили същият резултат.

Разликата между графа и анакондата е, че графът е жесток, а анакондата не е. Графът унищожава ненаситно живите същества, дори и тези, от които няма никаква нужда, а анакондата не постъпва така.

Кой е тогава по-висше същество?

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….

Независимо от това, че изследването на полезността и вредността на различни храни и тяхното приготвяне, започва едва сега, нашите баби са знаели как да да сготвят месо, така, че то да е полезно за организма.
Изследователи от Университета в Илинойс са открили, че вареното или задушено месо е по-полезни за нашето тяло, отколкото пърженото или приготвеното на грил.
Месо, което е пържено или печено на грил, съдържа крайни продукти, които водят до влошаване работата на сърдечно съдовата система и могат да предизвикат инфаркт.

В Талмуда е описано с най-голяма прецизност  всички характерни подробности, как трябва да бъде умъртвен животно за храна, като правилата са мотивирани от желанието, смъртта да е колкото се може по-безболезнена.
На три групи хора не е позволено да убиват животни. Това са глухонемите, малоумните и непълнолетните. На първите се забранява, защото не могат да произнесат нужното благословение, а на останалите, понеже не са в достатъчна степен отговорни да се заемат с подобна деликатна задача.
Ножът, с който се прави разрезът, трябва да е остър и гладък, без никаква грапавина. Законът е категоричен: “ И трите страни на ножа трябва да бъдат изпробвани“.
В Талмуда са изброен пет причини, поради които месото може да се окаже негодно за употреба. Това са: забавяне – ножът трябва да се движи напред назад без прекъсване; натиск – разрезът трябва да се направи внимателно, без да се упражнява каквато и да е сила; забиване – ножът не бива да се забива в плътта, освен да се разсече трахеята; приплъзване – разрезът не бива да се прави другаде освен в областта на врата; разкъсване – разрезът се прави така, че да не размести гръкляна и хранопровода.
Всяко от тези движения прави трупът негоден за консумация, ако е причинило болка на животното.