Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Оказва се, че водопади има не само на земята, но и под водата. Нима е възможно това?
Причината за възниквне на водопади под водата е разликата в трмпературата и солеността на отделни части от океана, а също и пропадането на морското дъно.
На такива места водата с по-голяма плътност се стреми към дълбоините и заема мястото на по-малко плътната водна маса. Така се получава водопад.
Съществуват седем дълбоки водопади, който са огромни по своите размери и са значително по-големи от своите земни братя. Възможно е те да са много повече, тъй като океанското дъно все още пази свойте тайни.
Между Австралия и остров Тасмания има дълбок водопад, който е висок повече от 400 метра и има ширина над 150 километра. В него се изливат 30 000 кубиески метра в секунда.
Руски специалисти са открили в Атлантика под водата много по-голям по размери водопад. За сега той се смята за най-големият на планетата. Водопадът разделя Исландия с Гренландия. На разстояние 200 км ледените води на Северния ледовит океан падат в Атлантическия в четирикилометрова издатина. Там се изливат 56 милиона кубически метра в секунда. Това е 350 пъти повече от обема вода, който има пълноводния земен водопад Гуаира.
Даже са се появили идеи за създаване на подводни електроцентрали. Дали това е фантастика или реалност, времето ще покаже.

Седяха край масата, всеки потънал в своите мисли и проблеми.

– Тошо, – въздъхна Надя, – интересно ми е защо дядо ти по бащина линия са го кръстили Чапрашанов, а не Чапрашъков или Чапрашиков?

Мъжът вдигна глава и погледна жената безизразно:

– Че каква е разликата?

Жената беше въодушевена, от своето откритие и настъпателно продължи:

– Нали чапрашък или чапрашик означава объркан.

– Не объркан, а заплетен, – недоволно измърмори Тошо.

– Е, добре де, заплетен да е …, – Надя продължи въпросително да гледа мъжа си.

– Ами тогава сама си отговори. Вероятно дядо ми се е заплел в някакви далавери.

Надя се засмя силно и пискливо.

– Не се смей, – скара ѝ се той.

– Защо, – погледна го право в очите жената. – Моят чичо се казваше Чекеджеков.

Тодор ококори очи:

– Сериозно ли?

– Ами да, – продължи весело Надя.  – Само че чекеджек означава още и теглич на турски, а моите братовчеди се срамуваха от нея и я смениха с бащиното си име. Така станаха Петрови

Тошо се засмя:

– А знаеш ли какво означава кьопоолу?

– Вид ядене с печен патладжан, – бързо като ученичка отговори Надето.

– Ама и с чушки, чесън и т. н. Скълцано и посипано с оцет , сол и олио. Само, че на това ядене само ние българите му викаме така. Всъщност кьополу означава кучи син, подлец.

Двамата се спогледаха и се засмяха. Каква излезе тя, едно казваш, а останалите друго разбират?!

Неочакван гост се е появил в индийския парламент. В сградата, за да избяга от дъжда, се вмъкнала цивета – малко хищно зверче от семейство циветки, което още се нарича малайска палмова цивета.
При влизането животното се намерило в парламентската библиотека. Неговата поява предизвикала паника в охраната на комплекса. Те трябвало да извикат на помощ еколози от обществената организация Wildlife SOS, които хванли циветата и я изпратили при ветиринар.
Факт e, че животното е било уплашено хора, не по-малко, отколкото те от него, за това животинето се скрило под телевизора. В крайна сметка то получило дехидратиране и сега му се оказва ветеринарна помощ.
Това е втория случай за изминалта седмица, когато диви животни се оказват в здание, спасявайки се от проливния дъжд, който е характерен за северната част на Индия през юли-август.
На 24 юли еколозите трябвало да извадят от авиобазата на военно въздушните сили на Индия в Тугхлакабаде питон. Тогва двуметровото влечуго изпълзяло в сградата и се свило под масата.

Ще се намерят много причини поради, който бихме предпочели модулната мебел.
Първо, модулите могат да се използват в различни съчетания и интерпретиране на мебели. Чрез тях могат да се създадат различни конструкции, които да се използват за маса, библиотека, поставка за саксии, списъкът на приложения е много дълъг. Дори и вие може да импровизирате ваше идея с помощта на тези модули.
Второ, с модулните мебели може да се спести много пространство, без да се загуби комфорта и функционалността им.
Ако се вгледате в този вид мебел може да откриете скрити тайни и неограничени възможности. Просто оставете фантазията ви да твори чудеса, а после всичко приложете на практика. Така ще се почувствате удовлетворени, като творци на собствения си интериор.
Какво чакате действайте!