На 7 август 1994 г. жителите на град Оаквили били изненадани. Вместо обичайният дъжд, от небето падало желе.
Когато дъждът е преминал, почти всички имали сериозни симптоми, подобни на грип, който продължи от 7 седмици до 3 месеца.
Накрая, когато майката на един от жителите на града се разболяла, след като докосвала това вещество, той изпратил част от него за изследване.
Резултатите шокирали учените. В капките на това вещество се съдържали бели кръвни телца. След това материалът се изпратил до Държавния департамент на здравеопазването във Вашингтон за по-нататъшен анализ.
Забелязали, че желатиновите капки съдържат два вида бактерии, едни от тях се съдържали в храносмилателната система на човека.
Въпреки това, никой не бил в състояние да идентифицира веществото и как то е свързано с мистериозните заболявания, обхванали целия град.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Обед е. Днес слънцето не е благосклонно към нас и все се крие зад облаците.
Седнали сме на масата и обядваме. Днес ни гостува съседката с четиригодишната си дъщеря. Момиченцето през цялото време се опитваше да попита нещо майка си, но понеже ние продължавахме да говорим, то не смееше да ни прекъсне.
В една от по-дългите паузи детето се обърна към майка си и попита:
– Мамо, каква книжка искате да купите?
Съседката погледна учудено дъщеря си и на свой ред попита:
– Каква книжка?
– Ти през цялото време говориш, че си отделила хиляда до две хиляди за книжката. Каква книжка искаш да купиш?
Дълго се смяхме. От къде да знае детето, че става дума за спестовен влог.

Една майка завела 18-годишната си дъщеря при лекар, оплаквайки се, че тя постоянно боледува. Лекарят прегледал пациентката и казал:
– Тя е бремена в четвъртия месец.
– Какво говорите, докторе, дъщеря ми е добро момиче, тя никога не е имала нещо общо с мъж! Нали така, дъще?
– Даже не съм се целувала нито веднъж! – изкрещяла девойката.
Докторът нищо не казал, отишъл до прозореца и започнал да се взира в далечината.
Минали пет минути.
– Докторе, какво не е наред? – попитала майката.
– Нищо. Просто в такъв случай на изток трябва да се издигне блестяща звезда и трима мъдреци да се спускат от хълма. За това стоя и чакам…..

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.