Депресиран човек влиза в магазин.
– Здравейте, спомнятели си, вчера от вас си купих балони.
– Да, спомням си.Още ли балони желаете?
– Не. Идвам с оплакване. Те са дефектни.
– Какво им е? Спукани ли са?
– Не, нормално се надуват.
– Тогава какво им е?
– Не ме радват….

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?

Дизайнери са разработили интересен интериор за магазин на дрехи.
Гигантска кокошка, грамадни човешки крака, показващи се от златно яйце и многобройните дръжки от чадъри са основните елементи на интериора в прото-сюрреалистически стил.
Гостите на този магазин, ходейки из него могат да се развличат с театралните декорации и да се наслаждават на безгрижната атмосфера.
Използвани са стилизирани елементи от природата съпоставени в удивителна комбинация.
Малкото вътрешно пространство е заето от масив на дръжки за чадъри, стърчащи от стената, където аксесуарите могат да бъдат окачени.
Тавана на магазина е украсен с гиганттско златно яйце от което се провесват човешки крака, а огромна синя кокошка служи за секционни рафтове.

Лампа почти всеки може да си направи. Но тук става въпрос за не каква да е, а оригинална.
Минимум фантазия, малко ръчен труд и получаваме ново направление в интериорното осветяване. Но най-важното е, че за това няма да дадете нито стотинка, освен за материалите.
Скулптори от Канада са измислили много интересен начин да се правят дизайнерски лампи.
Съществува такъв материал наречен пластична глина. Тя съществува в различни консистенции, дори във вид на паста. Купува се от магазин за художници.
Взимаме картонена опаковка от сок. Нахвърляме върху нея в художествен безпорядък закупената глина. Оставаме да изсъхне. Внимателно премахваме кутията и в основата на нашето произведение поставяне крушка. Това е всичко. Лампата е готова.
Ако не можете да намерите такава глина използвайте течни пирони или втвърдяващ се уплътнител. Принципа за направата на лампата с тези продукти е същия.

Спомняте ли си детските емоции, които изпитвахте при посещение на голям магазин заедно с родителите си? Това, за което искам да ви разкажа е голям обувен магазин, но в него обувките не са поставени на рафтове, а на „транспортни ленти“.
Авторите на дизайна на магазина са направили отразителни стените, а във фасадата са вградили оригинално оформени „очи“, чрез които минувачите могат да надникнат вътре.
Магазина представя идеята за преместване на завода в търговския център.
Благодарение на тази конструкция имитираща конвейер, се създава усещане, че в този момент, в който вие разглеждате и мерите обувките, съвсем наблизо майстори създават нов модел обувки или още един чифт от този вид.
Отразяващите стени „размиват“ границите в помещението. Множеството ленти с обувки и движещите се посетители създават един динамичен интериор, който излъчва усещане за скорост.
Така процеса на закупуване на обувки се превръща в нещо вълнуващо, като че ли ставаме деца в един малък вълшебен свят.