Камен хареса една маса в магазина. Купи я и с радост отнесе пакета у дома си.

Когато отвори кашона и подреди частите на масата, която току що си бе купил, забеляза:

– Тук нещо не е наред. Красивият плот е тук, но ….. къде е единият крак на масата? Как ще я сглобя? Тя за нищо не става такава….

На другия ден му предстояха разправии в магазина, а той не харесваше такива неща.

Не само масите са безполезни, когато им липсва един крак. Така са и вярващите, дори и много дарби да притежават, ако любов нямат, това не ги ползва.

Докато използваме нашите духовни дарби, за да учим, насърчаваме или служим в нашите религиозни общности, помнете, че Божият замисъл е винаги всичко да се прави с любов.

В противен случай не може да се постигне истинската цел, за която човек е създаден.

Когато Тони бе малко момче родителите му го учиха да се подчинява.

– Послушанието е обвито с любов, – казваше баща му, – Божията любов към нас и нашата любов към Него.

И с Божията благодат Тони възприе и попи всичко. Той научи, че трябва да се подчинява на родителите си.

Имаше моменти, когато родителите му го викаха, но на него не му се искаше да остави играта и да се подчини.

Лицето му ярко отразяваше борбата , която се водеше в него.

И тогава Тони правеше нещо странно. Хващаше за яката на ризата си, обръщаше се и тръгваше към родителите си.

Никой не бе го учил да прави това, но той разбираше вътрешната битка за подчинение, усещаше какво е необходимо и правеше правилното нещо.

Вашите очаквания наистина имат значение.

Свръхестествено нашето ходене на вяра е в ръцете на Господ.

Този, който е започнал добро дело във вас, ще бъде верен да го завърши и Той е постановил в естествения свят вие и аз да получим Неговата благодат да се доверим и да се подчиняваме …. дори когато е трудно.

Военните действия в страната ѝ принудиха Елена да я напусне. Намери спокойно място с море и слънце.

Нейна хазайка стана възрастна, много любезна жена. Тя се обръщаше към младата жена нежно:

– Скъпа това ….

Елена бе развълнувана от такова топло посрещане и подари на старицата част от свои красиви неща.

Възрастната жена постоянно повтаряше:

– Вашата страна е като сестра на нашата. Двата народа винаги са били приятели. Подкрепяли са се едни други в трудни моменти.

Хубаво е да живееш в къща с асми, цветя и плодни дръвчета, далеч от ужасите на войната.

Елена работеше дистанционно и това и осигуряваше средства за препитание.

Но се случи така, че връзката ѝ с работодателя прекъсна и доходите ѝ пресъхнаха.

Младата жена не стоеше със скръстени ръце и търсеше работа, но така и не намери. Малко бе селището и не се търсеше много работна ръка.

Парите на Елена се стопиха и отношението на хазайката ѝ се промени. Усетила тежкото положение на квартирантката си взе да подпитва:

– Какво става с парите?….. Не ти ли плащат вече? …. Намери ли си друга работа?

Когато разбра, че Елена сериозно е закъсала, удвои наема и ѝ каза:

– Ако ти се вижда много висок, потърси си друга квартира, за тази има много желаещи.

Елена притисната от обстоятелствата писа на роднини, но парите не пристигнаха веднага.

Времето през което чакаше да ѝ ги изпратят бе истински кошмар за младата жена. Тя чуваше само упреци и грубости от хазайката си:

– Така е като приемаме чужденци. Възползват се от добротата ни и ни лишават от малкия доход, с който се издържаме …

Накрая Елена получи запис и хазайката омекна. Стана мила и дружелюбна.

Това не е упрек към старата жена или друга държава.

Случва се понякога да живееш дори с роднини, но ако нямаш с какво да платиш …

Каквото и да си говорим, това си е бизнес.

Човек не бива да се съблазнява от доброто отношение. Достатъчно е да имаш пари в картата и портфейла. Помагат и подаръците.

Но свърши ли това изобилие, свършва и любовта. Каква любов, това си е бизнес отношение.

Някои неща са много болезнени. Например, когато любовта не е взаимна, обикновено търсим причината в себе си.

Приемаме, че не сме били достатъчно добри или че не сме обичали значително и приемливо.

Елена излизаше с един младеж близо три години и когато очакваше да ѝ направи предложение, той се ожени за друга.

Тя остана с разбито сърце и много въпроси без отговори.

Елена бе мила, внимателна, искаше прошка за грешките си, но не спечели приемането и любовта на приятеля си.

Един ден, докато се молеше, една мисъл изпълни ума на Елена:

„Който има любов обича“.

Малко след това, когато четеше Библията си, попадна на стиха:

„И ние познахме и повярвахме в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“.

– Следователно, всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога, – каза си тя.

Светлина озари сърцето ѝ.

– Как съм могла да го пропусна? – подскочи изненадано тя. – Любовта започва от Бога. Ние обичаме, защото Го познаваме. Който има любов от Бога, обича. Не мога да накарам друг да ме обича, независимо от това колко съм искрена и отстъпчива.

Любовта се ражда в сърцето на този, който обича. Който има любов, обича.

Кремена бе притеснена, по-точно объркана. Трудно ѝ бе да сподели с майка си, защото тя винаги я укоряваше. С баща си почти никога не разговаряше освен за оценките в училище.

Не можеше да сподели и с приятелката си Виктория, защото това, което ѝ казваше насаме го чуваше от друг по-късно.

Измъчваше се и не знаеше как да постъпи.

Кремена седеше на пейката пред блока, потънала в нерадостните си мисли.

Съседката Марта забеляза угриженото лице на девойката, приближи внимателно към нея и каза:

– Гледам те от известно време. Стоиш омърлушена, забила поглед в земята. Вероятно имаш проблем и няма с кого да го споделиш.

Кремена изтръпна и си помисли:

„Тази жена чете мислите ми. Иначе от къде ще знае, как се чувствам?“

Девойката погледна изплашено жената и бе готова да побегне.

– Не се чуди, че отгатнах, какво става с теб, – заговори успокоително Марта, – на лицето ти всичко е изписано. Не забравяй! И аз някога съм била млада.

Това като че ли поотпусна Кремена. И тя тъжно промълви:

– Жоро ме обича и ми предложи да се оженим. Той е страхотен, но аз не го обичам. Трябва ли да се омъжа за него и да вярвам, че любовта ще дойде по-късно?

Трудна ситуация, върху която човек може да разсъждава безкрайно.

– Запитай се, – предложи Марта, – дали би могла да обикнеш този човек, само защото отговаря на определени условия. Здрав е. Има добра работа. Осигурява нуждите ми и отговаря на очакванията ми.

– Може би, – несигурно отговори Кремена.

– Ако е така, – усмихна се Марта, – чувството, което изпитваш към този младеж се нарича „условна любов“. А такава оцелява само, ако са изпълнени определени условия.

– Е, това не звучи много добре, – Кремена се сконфузи. – Тогава каква любов трябва да изпитвам към човека, за когото трябва да се оженя?

– Трябва да обичаш безусловно човека до себе си.

– Какво означава това?

– Каквото и да прави, както и да се промени, дори да претърпи големи загуби, ….. нищо от това да не може да унищожи любовта ти към него.

– Хмм. С Жоро бих могла да опитам така.

– Готова ли си да рискуваш и преминеш през всякакъв вид обстоятелства с този човек, за да научиш какъв е този вид любов? – предизвика я Марта.

– Честно казано не знам, – призна си Кремена.

– Когато съм в затруднение, аз се обръщам към Бога и търся мъдрост от Него.

– Навярно и аз трябва да направя така, – решително каза Кремена.

Лицето на девойката се разведри. Тя стана от пейката и тръгна към дома си.