Американската художничка Тифани Търнар създава гигантски цветя, изработени от хартия.

Всеки цвят представлява композиция с размер два метра. За направата на един цвят отиват хиляди листа хартия и около 400 часа ръчен труд.

Тифани живее със своето семейство в Сан Франциско и създава своите цветя в кухнята.

Тифани прави тези цветя не само като творчество, но и за науката. Тя подробно изучава структурата на цветето, етапите му на цъфтеж и увяхване.

Тифани много харесва тази своя дейност. Когато твори поредния цвят почти не спи.

Тази година в групата за рисуване на 5-6 годишните бяха само 10 деца. Половината от тях бяха момчета. Това беше доста „весела“ група.

Имаше между тях едно момче на име Янко, което всяко второ занятие превръщаше в кошмар. Постоянно изпадаше в истерия, дърпаше за косите момичетата, разваляше работата си и унищожаваше тази на другите деца.

След всяко занятие го взимаше баба му. Елена Данаилова вечно се оплакваше от Янко на баба му.

– Днес заля рисунката на Катя, стъпи на листа на Явор, блъсна Станислав, …..

Янко навеждаше глава смирено надолу и тихо казваше:

– Ще се държа добре, обещавам! Само не ме отписвайте от групата.

Но това обещание действаше само до втората минута, а после … същото.

Янко рисуваше с удоволствие. Дори Данаилова признаваше, че се справя много по-добре от другите в това.

Но идваше момент, когато Янко решаваше:

– Тази линия е твърде крива. А червения цвят не е достатъчно червен…. Това на нищо не прилича. Изобщо не ми харесва ….. изобщо нищо не се получава.

Янко изхвърляше листа в кошчето и се опита да нарисува нова картина, но отново не успяваше.

След това със ярост се нахвърляше на рисунките на своите съседи. Започваше да разпръсква чуждите четки, замеряше момичетата с боички, …..

Колегите на Данаилова ѝ казваха:

– Защо го търпиш?

– Ако бях на твое място отдавна щях да го изгоня от групата.

– Той пречи на останалите деца.

Най-накрая Данаилова не издържа и позвъни на майката на Янко:

– Моля ви, елате приберете сина си, пречи на останалите деца да работят.

– Добре, идвам, – изненадващо за учителката се съгласи майката, – но при вас имаме още две заплатени занятия. Тях синът ми ще ги загуби.

Данаилова бе толкова ядосана, че бе готова да даде пари от собственото си портмоне, само и само да не вижда това момче на уроците си.

Все пак стигнаха до някакво компромисно решение:

– Добре, – каза Данаилова, – ще ви позвъня след една седмица и ще решим какво да правим.

След една седмица, учителката се бе вече успокоила. Тя започна по-трезво да разсъждава за ситуацията:

„От една страна той пречи на мен и другите деца, но той рисува много добре, над средното ниво за тази възраст, нищо че половината от времето го губи за други неща“.

Така учителката стигна до правилното решение и предложи на майката на Янко:

– Нека остане, но с едно условие, на занятието да присъства възрастен човек, който да го успокоява.

На следващото занятие дойде баба му. И това веднага даде резултат. Момчето се успокои, започна да рисува без да капризничи. Като награда, на бабата бе разрешено да чака Янко в коридора.

Веднъж дойде „да го наблюдава “ по-голямата му сестра Олга. Тя бе на около 18-20 години. Доста симпатична. Но лицето ѝ беше такова …. сякаш ѝ дължиш милион. Тогава учителката напълно разбра как се чувства Янко.

След първите три линии момчето разкъса листа си. Явно му бе тежко да рисува под такъв надзор. Когато Янко изпадна в истерия, момичето изобщо не успокои брат си, а стана и излезе от стаята.

След това Олга позвъни на майка си и ѝ каза:

– Янко е голям проклетник. Пак започна да крещи, да къса листовете си и да пречи на другите.

Родители обръщайте внимание на децата си. В крайна сметка, това което детето вижда, чувства и получава до петата си година, остава ярък отпечатък върху целия му живот.

Зорка имаше много работа в дома си, но беше преуморена от работата си в едно шивашко ателие.

Тя осъзнаеше, че всичко това трябва да се свърши, за това помоли сина си:

– Михаиле, моля те помогни ми да разчистим и оправим нещата в къщи.

– Добре, – съгласи се синът ѝ.

Работата бе много, но въпреки всичко успяха да изперат, изчистят и измият всичко, както трябва.

След като приключиха Михаил подаде лист хартия на майка си.

На него бе написано:

Окосих тревата – 1,5 лв.

Почистих стаята си – 1 лв.

Ходих до магазина два пъти – 1,25 лв.

Изнесох боклука – 1, 10 лв.

Измих стълбището – 2 лева.

Почистих банята и тоалетната – 2, 50.

Полях градината – 1,40 лв.

Общо 10,75 лв.

Зорка погледна замислено сина си. Обърна листа и написа на обратната му страна следното:

Девет месеца те носих в утробата си – безплатно.

През всичките нощи, когато бе болен се грижех и се молих за теб – безплатно.

Всяка нощ, когато бе неспокоен и крещеше, успокоявах те – безплатно.

Осигурявах ти играчки, храна, дрехи и всичко, което ти бе необходимо – безплатно.

Моята любов е също безплатна.

Когато Михаил прочете отговора на майка си, очите му се напълниха със сълзи.

Той я прегърна и прошепна:

– Мамо, аз те обичам повече от всичко на този свят.

Той взе листа и под своя списък написа : „Изплатено напълно“.

Във Варшава преди концерт на Лист неговият импресарио обявил пред публиката, че в залата ще горят 500 свещи.

Седящият в галерията недоверчив провинциалист изобщо не го домързяло и преброил всички свещи. Без да ги дочете до края, той се почувствал измамен.

Изобщо не му било до музика. Той дълго седял, пъхтял и още повече затъвал в огорчението си.
Накрая не издържал, станал и възмутено извикал:

– Как не ви е срам! Панове, нас отвратително ни лъжат! В тази зала са само 498 свещи, а не 500…

Не разбирайки какво се случва Лист прекратил концерта. Тогава на сцената излязъл импресариото.

– А преброихте ли свещите на пианото? – гневно попитал той.

– Не, – смутил се провинциалистът.

– Съжалява, простете …. Продължавайте нататък, господин Лист.

Христос и двамата разбойници бяха разпънати на кръст.

Ето какво се случи след това на Небето.

Единият от разбойниците приближаваше бляскавите порти. Там го посрещна един от ангелите.

– Кажете ми, – каза ангелът, – вие бяхте разбойник, как добихте своето спасение?

– Просто помолих Исус да си спомни за мен, когато отиде в Неговото царство и се озовах тук,  – отговори разбойникът. – Не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо.

– Ясно, – каза ангелът. – А как разбра, че Той е Цар?

– Над главата му имаше надпис: „Исус от Назарет, Цар Юдейски“. И повярвах, че това е истина.

Ангелът бързо си записа: „Повярвал …. на надписа“.

– Навярно го е написал Йоан, един от учениците му, – предположи разбойникът.

– Не мисля, че той го е направил, – ангелът изрази явно несъгласието си.

– Е, може да е бил … Петър, – допусна разбойникът.

– Не, не е бил Петър, – поклати глава ангелът.

– Тогава сигурно е някой от другите му последователи ….

– Това е била идея на Пилат, – каза най-накрая ангелът.

– Без майтап? Нима Пилат може да направи такова нещо? – изумено го изгледа разбойникът.

– Не се учудвай, – каза ангелът. – Бог с трънливия храст привлече вниманието на Моисей и чрез магаре изобличи пророк. Няма човек, който Бог да не може да използва.

Ангелът сложи печат на листа и го подаде на разбойника:

– Ето, готово. Предай го на следващия ….

И вратите се отвориха пред разбойника.