Posts Tagged ‘липа’

Трудният въпрос

четвъртък, август 12th, 2021

Слънцето и днес силно препичаше. Димо, Руско и Елен седяха под сянката на старата липа с учителя си. Те му задаваха много въпроси.

Учителят им бе търпелив и се стараеше да отговоря така, че да го разберат, но любопитството им нямаше край.

Внезапно хода на действието се промени.

– Учителю, задайте и на нас някой интересен въпрос, – предложи Димо.

Учителят се замисли за малко, след което попита:

– Какво ще направите, ако видите, че някой се готви да хвърли камък върху вас?

Безмълвието погълна децата. Мина доста време, докато някой от тримата се престраши да отговори.

Първи наруши мълчанието Елен:

– Ако притежавах специални способности, щях да отклоня камъка и той ще мине край мен.

– Това не е разумно, – отсече Димо. – Този човек ще намери друг камък и пак ще го хвърли върху теб. Друго бих направил. Със специалните си умения ще го обезсиля и той няма да може да вдигне камъка.

– Специални способности и умения, – възмути се Руско. – А ако ги нямате? Днес може да иска да хвърли камък само върху теб, но утре току виж дошъл да събори дома ти и да унищожи семейството ти.

–- Тогава какво ще правим? – сконфузи се Димо.

– Тук се иска нещо друго, – наблегна Елен.

– Учителят ни, – започна да обяснява спокойно идеята си Руско, – не веднъж ни е казвал, че трябва да живеем в мир с всички човеци. Именно това е разковничето.

– Искам да се разбирам с хората така, че никой да няма желание да ме нарани, – възкликна Елен.

– Да, – каза учителят, – не мога да ви помогна да решите всички проблеми. Те са толкова много. Но мога да ви науча, да не си ги създавате.

Кой е Той

четвъртък, юли 29th, 2021

Беше непоносимо горещо. Едва се дишаше. Борис и Евгени бяха седнали на пейката под старата липа и там се чувстваха много добре.

– Как си мислиш да избегнеш Бога? – попита Борис. – По какъв начин ще се оправдаеш пред Него, когато Го видиш с очите си?

– Ще Му кажа, че нищо не знам за Него. Просто ще се престоря на безразличен към Него.

Борис започна да се превива от смях:

– Представяш ли си Ford Motor Company да не признае Хенрих Форд, Microsoft да се отнесе спрямо Бил Гейтс по същия начин или американците да кажат, че не знаят кой е Джордж Вашингтон. Така би изглеждал и ти, когато не признаваш своя Създател.

– Е, аз не казвам, че Исус не е съществувал, – възрази Евгени.

– Повечето от хората не го познават такъв, какъвто е.

– Добре де, – смънка Евгени, – Христос е бил добър човек и пророк ….

– Да, света говори за еволюцията, като начало на всичко съществуващо, – възмутено подскочи Борис, – но светът не признава Исус Христос такъв, какъвто е в действителност.

– И какъв е в действителност? – начумерено попита Евгени.

– Бог въплътен в човешка плът, заместил ни в наказанието за нашите грехове…..

Евгени махна с ръка.

– Говориш винаги едно и също.

– Но това е истината и който не я приеме погива, – наблегна силно на думите си Борис.

– Добре, добре, – примирено поклати глава Евгени, – за това друг път ще ми говориш. Стига.

Такива разговори между двамата приятели не водеха до победен край за Борис, но той все още се надяваше, че Евгени да отвори очите си и ще разбере нещата, както трябва.

Урокът

петък, април 13th, 2018

imagesДядо Стоян много обичаше внука си, който бе кръстен на него. Старецът и малкия бяха неразделни. Дядото често разказваше весели и поучителни истории от живота си.

Днес времето бе слънчево и тихо. Двамата седяха под липата, която щедро раздаваше сянката си.

Дядо Стоян бе започнал да разказва поредната си история:

– Бях малък. Ходех на училище. В някое от отделенията съм бил. Сигурно съм бил някъде осем-девет годишен. Но това точно го помня. То бе един от големите уроци в живота ми.

Малкият Стоян гледаше премрежените очи на дядо си и внимателно слушаше.

– Беше към края на есента или началото на зимата. Носех шапка на главата си, защото беше студено. Бях с майка си, когато срещнахме нашия съсед дядо Николай, който беше на осемдесет и кусур години. Майка ми е разказвала за него, че се е бил с дядо във войните…..

Някъде се обади куче, но и двамата не му обърнаха внимание.

– Дядо Николай поздрави, а на мен ми каза: “ Я виж къде си се окапал?“ Аз погледнах надолу, а той ме стисна за носа. Когато вдигнах поглед старецът държеше бонбон пред очите ми …

– Зная този трик и аз съм се хващал на него, – засмя се внукът.

– Щом се разделихме с дядо Николай, майка ми веднага ми се скара: „Колко пъти ще те уча да сваля шапка пред възрастен човек?“

– Сега вече никой не сваля шапка, – отбеляза Гошо.

– След като майка ми се накара хубаво, аз я погледнах изненадано, – каза  дядо Стоян – и я попитах: „Нали се е бил във войните с дядо ми, значи е враг на дядо, защо да му свалям шапка?“

– Ха-ха-ха, – започна да се смее Стоянчо.

– И майка ми започна да се смее тогава и ѝ мина веднага ядът, – каза дядо Стоян. – До тогава не бях разбрал, че двамата заедно са се били във войните срещу враговете. Та оттогава не нося шапка.

Как да помогнем на работата на бъбреците си през зимата

вторник, декември 13th, 2016

%d0%ba%d0%b5%d1%88%d1%8c%d1%8e-300x195Зимата е активно време за работа на бъбреците. Това е време, когато тялото почти е изчерпало своите енергийни запаси от пролетта.

Как работят бъбреците? Дори те при вас да са добре, не е лошо да им помогнете.

Прекрасно средство за това са листа от липа. Те са тоник за бъбреците. От тях можете да си правите чай или запарка.

От аптеката можете да вземете пача трева, невен, листа от черна боровинка и да ги сварите в чая. Това също ще помогне на бъбреците ви.

При хранене добавете боровинки, орехово кашу, което външно прилича на бъбрек.

Солта трябва да бъде намалена.

Всички тези мерки подобряват работата на бъбреците.

Матрьошка или историята на една играчка

вторник, януари 22nd, 2013

Матрьошката е руска дървена играчка под формата на изрисувана кукла, в която се намират подобни на нея в по-малък размер. Вложени кукли обикновено са три или повече. Обикновено те имат яйцевидна форма състояща се от две части – долна и горна. По традиция нарисуваната кукла изобразява жена с червена забрадка и жълт шал.
През деветдесетте години на XIX век в Москва в цеха за играчки „Детско възпитание“ на А. Мамонов донесли от Япония фигурки от плешивия стар мъдрец Фукурума. Те се състояла от няколко вложени една в друга фигурки. Стругарят Василий Звьоздачкин работещ в този цех направил подобни дървени фигурки, които влизали едни в други, Художникът Сергей Малютин нарисувал върху тях момичета облечени в руски стил.
Днес матрьошки се правят в различни цехове из Русия.
За да ги направят първо подбират подходяща дървесина. Тя трябва да е по-мека. За целта вземат липа, бреза или елша. Дърветата обикновено са отсечени в началото на пролетта. Сваля се кората, но не напълно, така че по време на сушене дървесината да не се напуква. След това дървеният материал се складира и суши в продължение на няколко години в добре проветрено помещение.
Обработката на дървесината започва, когато тя не е изсъхнала, но и не е сурова. Всяка част се изработва като минава през десетки операции. Най-малката кукла, която не се отваря се прави първа. След това се пристъпва към следващата фигура, в която влиза първата. Частта с необходимата височина се обработва и се разделя на две части горна и долна. Първо се прави долната част. Издълбава се дървесината от вътрешността. Същото се прави и с горната част. Двете половинки така се изрязват, че вътре да може да се постави малката кукла и да се затворят. Този процес се повтаря и за следващите по-големи кукли. Броят на куклите може да бъде различен.
Накрая всяка кукла се покрива с лак. Окончателно се изсушава и полира, след което художникът започва да рисува. Той използва предимно маслени бои.