Един актуален пример за това, че грижата за околната среда могат да доведат до финансова изгода, привежда холандския производител на детски колички Joolz.
Всяка картонена кутия, в която е опакована количка, съдържа инструкции за преобразуване на кутията в детско столче, къщичка за птички или абажур.
Тази идея успешно се реализира от австрийската компания DYV Living. Този производител на мебели предлага да не се изхвърля опаковката на закупените вещи, а да я превръщат в предмети от интериора, например, симпатична масичка за кафе.
Налице са всички предпоставки, главоболието на еколозите да стихне.
Представете си, коло полезна може да бъде една картонена кутия, като това знаят не само децата, но и възрастните.

Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.

В една кутия лежали тубички с бои, Веднъж бялата боя казала на черната, която лежала в близката до нея тубичка:
– Какво лошо ти се е случило? Защо си толкова мръсна?
– Аз не съм мръсна. Такъв е цвета ми, – казала черната боя.
– Тогава ти си сбъркана боя и цветът ти е неправилен. Погледни ме, ето какъв трябва да бъде истинския цвят. Освен това всички цветове произлизат от белия, затова няма по-възвишен цвят от белия. Всички се стремят да приличат на него.
Тази забележка не се харесала на черната боя и тя възмутено казала:
– Не, ти не си наред, моят цвят си е хубав. Ако нямаше черния цвят , нищо велико не може да се нарисува.. Пробвай да нарисуваш нещо без мен, – казала черната бия, – белият лист ще си остане пак бял.
Тези изказвания възмутили останалите бои. те започнали да доказват, че техния цвят е единствено истинския и без него не може. Дълго и упорито спорили, а някои започнали да се разливат от тубичките, поради спукване от яд.
Изведнъж кутията се отворила и върху боите се изляла ярка слънчева светлина. Художникът извадил боите. Смесвал ги и ги нанасял на платното с вдъхновение. Именно тук  боите се помирили. Художникът не се интересувал от тяхното мнение, препирни и разногласия, той виждал единство в многообразието. За него били важни всички цветове. Не може да се рисува само с един цвят. Каква ще е тази картина нарисувана само от един цвят?
Така се създава шедьовър, когато всички работят заедно и взаимно се допълват.