Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Биохимикът и фотографът Linden Gledhill живее и работи в Америка. Изследвайки структурата на крилата на пеперудите, той е направил серия от зашеметяващи фотографии. Всички творби са макро и фотомикрография. Криле на пеперуди са увеличени със специално и много мощно оборудване, микроскоп и лещи за макро фотография. Получените снимки разкриват пред зрителят крилата на насекомите.
В действителност, пеперудата винаги се възпяват от поети и писатели. Преписват им се специални магически способности и дори ги отнасят към елфите и ги счита за един вид ездитни животни на елфи. Пеперудите са толкова красиви и необичайни, че в света има истински колекционери, които за редък екземпляр са готови да платят сума не по-малка от тази за една картина на велик художник.
Човек не може да види структурата и строежа на най-малките елементи и обекти, но тази серия може да му помогне да види крехкостта на естествената красота. Само с едно докосване на пръста по повърхността на крилото човек е в състояние да унищожи идеалния рисунак и порядъка в най-малката структурата. Тази серия от снимки показва, че красота може да бъде дори и в най-малките неща, невидими за окото.

Устройството, представено от инженери на слънчева Калифорния, може да се движи не само по магистралите, но също така и във въздуха. Издига се на височина дванадесет километра и развива максимална скорост от 885 километра в час.
Всъщност «GF7» е една кола, която може лесно да се трансформира в пълен самолет с размах на крилете от седем фута и обратно.
Когато пътува по магистралите този автомобил използва електрически мотор, който позволява да се развие скорост до 160 километра в час и да се ускори до сто километра за 7.12 секунди.
Във въздуха «GF7» се движи с помощта на реактивен двигател.
Основният недостатък на новия модел, създаден от Грег Браун и Дейв Фосет, е все още неговата цена, възлизаща на 3 до 5 милиона щатски долара.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?