Изпод скалата извираше бистър ручей. Стадо елени пиеха от него вода. Тъй като вятарът духаше от тяхната посока, животните не забелязаха приближаването на ловците. Радой вдигна пушката и се прицели във водача, но Лальо блъсна пушката и със ръка  посочи голяма змия, която се промъкваше от другата страна.

Нетърпеливия Радой се прицели в змията, но Лальо отново го спря. В този миг елените явно усетили опасността, тревожно подскочиха и се спуснаха в различни посоки.

Грамадното тяло на змията се изтреля като пружина, чу се жалното блеене на малко еленче, което бе попаднало в смъртоностната хватка на влечугото. Костите му изпращяха и то се превърна в голяма мръвка кървящо месо. Змията отвори голямата си паст, за да погълне жертвата си.

За трети път Радой се прицели, но беше спрян. Змията едва бе докоснала главата на еленчето, когато я закри огромна сянка. Върху нея се стрелна орел.

Започна борба. Двамата противника се бяха вплели в огромно кълбо. Те се душеха и разкъсваха един друг. Когато най-после змията се изпъна в смъртоностна агония, орелът заби нокти в гръбнака, точно зад главата ѝ и го прекърши.

Орелът разкъса с острите си нокти тялото на змията и закълва кървавото месо. Когато се насити, вдигна наблизо лежащото еленче и го отнесе на орлетата си.

– Интересно, – обади се Добри, – защо орелът първо се нахвърли върху месото на старата змия, а не върху еленското, което е много по-вкусно?

– Няма нищо по-вкусно от месото на врага, – каза Лальо, – особено ако си се сражавал с него в смъртен бой.

Минаха много години от тогава и тези мъже бяха на лов пак по тези места. Същата черна гола скала се извисяваше към небето, а по нея пълзеше нагоре триметрова змия. Това ѝ струваше много усилие, но откъснеше ли се от скалата, щеше да падне долу и да се размаже.

Вероятно това беше рожбата на оная змия, която бе победена преди години от орела. Интересно, какво теглеше нагоре тази змия. Хората погледнаха нагоре и видяха голямо орлово гнездо, а там се подаваха неоперени малки орлета..

Змията искаше да отмъсти за майка си, като убие орлетата. Чу се тревожен призивен крясък, малките усещаха приближаващата ги смърт.

Младата змия пълзеше бавно и упорито. До гнездото оставаше съвсем малко. Тя се изправи над гнездото и утвори уста, но се чу свистене на орлови крила…

Старият орел беше загубил предишната си сила, но изпълнен със смелост се хвърли да защити гнездото. Орелът хвана змията, откъсна я от скалата и двамата полетяха към пропаста. Орелът се опита да се издигне нагоре, но змията го порази преди смърта си. Пречупеното крило не издържа и орелът рухна върху скалите.

Летящата кола е мечта на много поколения и изглежда изпълнението ѝ  се превърнало в реалност.
На 20 октомври във Виена словашки разработчици са представили „Flying Roadster», която, според тях, вече може да бъде пуснат в масово производство.
Летящата кола е проектирана от компанията AeroMobil, Словакия. Побира двама пътници. С един резервоар може да измине 430 мили. Необичайното превозно средство е оборудвано с двигател Rotax 912, който се е използвал в разработването на идеите за летящи коли преди.
Една от характеристиките на колата, която е в състояние да се издигне във въздуха е, че крилата са поставени зад кабината, което  дава възможност да бъде паркирана в стандартен паркинг.
Според инженерите от AeroMobil, летящия автомобил може да достигне скорост във въздуха до 124 километра в час. Въпреки това, на земята скоростта е малко по-ниска, те е под 100 километра в час.

Един човек умрял и попаднал на небето. Прилетял ангел до него и казал:
– Спомни си всичко добро, което си naправил на земята, тогава ще ти пораснат криле и ще полетиш с мен към рая.
– Мечтаех да построя дом и да посадя градина, – спомнил си човекът.
На гърба му се появили малки крилца.
– Но аз не успях да осъществя своята мечта, – с въздишка добавил човекът и крилата изчезнали.
– Обичах една девойка, – казал мъжът и крилете отново се появили
– Радвам се, че никой не узна за моя донос, – спомнил си човекът и крилете изчезнали.
Така мъжът си спомнял и доброто и лошото, а крилете ту се появявали, ту изчезвали. Накрая си спомнил всичко и го разказал, но крила така и не му пораснали.
Ангелът искал вече да отлети, когато човекът изведнъж прошепнал:
– Спомням си как мама ме обичаше и се молеше за мен.
Изведнъж на гърба на човека се появили огромни криле.
– Нима мога да летя?- изненадал се мъжът.
– Майчината любов прави сърцето на човека чисто и го приближава към ангелите, – с усмивка казал ангелът.

Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

Този малък мъж постоянно се въртеше и не даваше на никого мир и спокойствие. От устата му, като поток, се изливаха безброй въпроси.
Днес обикаляше неспокойно майка си, пляскаше с ръце, за да й привлече вниманието, нали трябваше да зададе поредния въпрос, който измъчваше малката му главица.
Накрая успя да улови погледа й и побърза с въпроса:
– Мамо, кои са ангелите?
Очакваше поредния упрек да млъкне, но за негова изненада майка му се усмихна и каза:
– Това са послушни деца, на които им израстват крила. Но има лоши и пакостливи сред тях, на които им растат рога на главата.
Малкият „любопитко“ притеснен от получената информация, щателно взе да изследва главата си. Накрая въздъхна с облекчение и каза:
– Ех…., още не са пораснали…..