За красота. Широко е разпространено мнението, че нарезите върху хляба служат за отделяне на въглеродния двуокис, който се формира при ферментацията на тестото по време на печене. И ако не се направят такива нарези, кората се разпуква и се разваля вкуса на печеното изделие.
Но в действителност всичко изглежда много по-просто. Работата е там, че въглеродния двуокис при печене без голямо усилие се промъква през микроскопичните пори на тестото, без да разваля вида на печеното. Например, на препечен хляб няма никакви нарези и кората е цяла.
Пукнатини в хляба могат да възникнат, при висока температура или отсъствие на пара във фурната.
Нарезите върху отделните видове хляб изпълняват естетическа функция, така купувача лесно може да познае любимия си хляб.
Разрезите могат да бъдат дълбоки и не толкова, наклонени или прави минаващи по дължината на хляба, но това не влияе на качеството и вкуса на хляба.

Остров Сахалин е място с необичайна красота. Има ярка природа и своеобразен климат. Снегът се задържа до края на април, но топлината на пролетта се усеща още през февруари.

Лятото започва в края на юни и радва хората през целия септември. Меката цветна есен е цяла приказка, а зимата е луда с несметните си ветрове и огромните купища сняг.

Сахалин се мие от Охотското и Японското море. От континента го отделя Татарския провлак. На острова течат 17 големи реки, а езерата надвишават 16 хиляди. Срещащите се тук гъби, растения и животни са редки и защитени. Релефа се състои средни планини, ниски хълмове и неизменни равнини. Планините в далечния изток по традиция се наричат хълмове. Тяхната красота през годината е незабравима, особено в многочислените превали.

Може би ще искате да посетите тази необикновенна земя, но понякога човек се задоволява и с фотосите направени от някой, който е бил там.

Италианското студио Chiara Lampugnani е реализирало приказен проект на две от улиците на Милано. Той е във връзка с международната изложба Milan International Led Light Festival.
Светещи пеперуди създават особено настроение в зимните вечери. Изпълват с вдъхновение тъмните улички и предлагат творчески подход към обикновеното осветление на града.
Удивителна красота. Не може да не ви се харесе. Обгръща ви с нежна светлина. Прониква и в най-тъжните места на сърцето и  дава надежда в мечтите и радост в очакването на предстоящият ден.

Като дете всеки от нас е имал книжка със приказки, в които някои от страниците условно можем да приемем, че са били триизмерни. Те са имали елементи, които са се разкривали при преобръщане на страниците, но те са били непретенциозни и много опростени.
Френският илюстратор Бенжамин Лакомб превърнал създаването на такива триизмерни книги в истинско изкуство.
Децата четат книги не само заради текста им, но и заради картинките. Ето защо илюстраторите, които създават книги за деца, трябва да бъдат не само талантливи, но и най-добри в тази област. Пример за това е френският художник Бенжамин Лакомб. По искане на един от издателите, той илюстрирал осем детски и не толкова детски книжки. Те били: „Алиса в страната на чудесата“, „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Питър Пан“, „Червената шапчица“, „Палечка“ и „Мадам Бътерфлай“. Той не само ги илюстрирал, но създал истински топографски чудеса. Книгите илюстрирани от художника били триизмерни.
В тях Пинокио действително има дълъг нос, Алиса се бори с истинска колода от карти, а  огромните сините криле на Мадам Бътерфлай далеч надвишават размерите на страницата.
Четейки тези книжки  ние се потапяме в един необикновен и чуден свят

Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези  дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш  със собствените си очи.

Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен  дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.

Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.

И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от  цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.