Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Един човек казал на социалния работник:
– Страхувам се, че правите повече зло, отколкото добро.
– Защо?
– От двете условия за справедливост вие избирате само едното.
– Кое точно?
– Бедните имат право на хляб.
– А кое е второто условие?
– Бедните имат право на красота.

Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

„Уважаема редакция, аз съм на 8 години. Някои мои приятели твърдят, че няма Дядо Мраз. Родителите ми вдигат рамене и дават уклончив отговор. Моля ви кажете ми истината: Съществува ли Дядо Мраз?“
От името на редакцията бил даден следния отговор:
„Твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на възрастните. Те вярват само в това, което виждат. Всичко, което не се побира в малките им мозъци не съществува.
Дядо Мраз съществува така, както съществува любовта, щедростта и предаността. Те всичките внасят радост и красота в твоя живот.
Колко мрачен би бил света, ако го нямаше Дядо Мраз! Тогава нямаше да има вяра, като на дете, поезия и романтика, за да направи това съществуване поносимо.
Тогава ние няма да изпитваме радост от това, което не можем да видим или докоснем. Вътрешната светлина, с която децата изпълват света, ще изчезне.
Никой не е видял истински Дядо Мраз, но това не означава, че не съществува! Най-реалните неща в света са тези, които ние не виждаме. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не се виждат.
Ти можеш да счупиш дрънкалката, да погледнеш вътре и да разбереш, какво в нея издава такъв звук. Но светът е тайна, скрита от нас под толкова дебела покривка, че нито един човек, дори всички хора събрани заедно, не могат да го счупят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката,… могат да вдигнат завесата, зад която ние виждаме красота.
Реално ли е всичко това? В света няма нищо по-реално и всеобхватно от това.

В Китай, когато се обръщат към някого първо казват фамилията му, а после името му. Само по име се назовават много близки хора.
Дълго време китайците са имали по няколко имена. Едно се е давало при рождението. Това било детското му име, то се давало от близки родственици. Друго получавал, когато навършвали пълнолетие. Това име се давало не само от родителите, но и от учителите.
По-късно тази система с няколко имена загубила значението си.
Като правило йероглифите, с които се пишат китайските имена, носят в себе си определен символ и значение.
Например, в мъжките имена отразяват мъжество, воля, сила и др. В женските – красота, изящество, женственост и др.
Фамилиите в Китай катастрофално не достигат. Например, най-разпространената фамилия Ван носят 93 милиона китайци, фамилията Ли 92 милиона, фамилията Чжан 87 милиона.
През 2007 г. китайските власти обявили фамилна реформа. Според нея на детето можело да се даде двойна фамилия, като се използват фамилиите на бащата и майката в различна последователност. Така се смятало, че ще се получат милиони нови фамилии.