Веднъж краля на Норвегия, страстен поклонник на музиката на Григ, решил да награди композитора с орден и го повикал в двореца.
Облякъл фрак, той се отправил към двореца. Един от великите князе връчил ордена на Григ. След, което композиторът казал:
– Предайте на Негово Величество моята благодарност и признателност за вниманието, което е оказал към моята особа.
След това, повъртял ордена в ръцете си и тъй като не знаел какво да го прави го сложил в задния си джоб.
Създало се неприятно впечатление, че Григ с пренебрежение се е отнесъл към наградата. Но самият композитор дори не разбрал за това.
Краля много се обидил, когато му съобщили къде Григ е мушнал ордена…..

В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

Копчетата са се появили много преди нашата ера, но са се използвали за украшение.

През 12 и 13 век отново се говорило за копчета, но те имали вече друга функция. Служели за вмъкване в петлици и нямали вече декоративна роля.

В Средновековието копчетата станали толкова популярни аксесоари, че по броя им върху дрехата се определяло благосъстояниетто на човека.

Например, на едно от официалните облекла на френския крал Франциск I се наброявали 13 600 копчета.

Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и се оказал в затвора. Цярят обещал да го пусне, ако отговори на един много сложен въпрос. За да отговори на него на крал Артур му  била дадена цяла година. Ако през това време не успеел да отговори на въпроса щял да бъде обезглавен. Въпросът бил: „Какво искат всъщност жените?“

Крал Артур изпратил своите пратеници да разпитата женската половина на царството му, но никой разумно не можел да отговори на този въпрос. Накрая му съобщили, че една стара вещица знае отговора, но цената й била много висока. Кралят изпратил при нея посланик, за да разбере, какво точно желае. Оказало се, че тя иска да се омъжи за най-добрият му рицар Гаваин.

Магьосницата при това била страшна, стара и противна. Артур казал:

– Не искам моят най-добър приятел да бъде нещастен. По-добре да умра.

Гаваин проявил благородство и заявил:

– Животът на крал Артур е важен за цялото кралство. Радвам се, заради благото на държавата да се оженя за тази противна магьосница.

След това Артур получил отговор на въпроса си. Тя казала:

– Повече от всичко на света жената иска да се разпорежда със своя собствен живот.

Този отговор удовлетворил царя и Артур бил освободен. Всички били радостни и настъпило времето за сватбата. Рицарят Гаваин бил истински джентълмент. Магьосницата се държала отвратително на масата, взимала храната с ръка и високо ругаела. Когато настъпила сватбената нощ, Гаваин укрепил сърцето си, влязъл в спалнята и не могъл да повярва на очите си. Пред него на леглото лежала най-красивата жена на света. Той удивен попитал:

– Какво се е случило?

Тя казала:

– Заради проявеното търпение и добро отношение към мен, реших половината от времето да бъда млада красавица. Ти сам можеш да избереш каква искаш да бъда през нощта и  през деня.

Гаваин се замислил. Той не могъл да избере, за това оставил на нея да реши. Когато магьосницата чула отговора на мъжа си казала:

– Аз винаги ще бъда красива, защото разбрах, че ме уважаваш и ми даваш възможност да се разпореждам със собствения си живот.

Уви, добре позната поговорка, че парите управлява света, е само част от истината. Светът, както и по-рано, под властта на монарсите е управляван чрез измама. Тогава са мамели само крале, а сега лъжат и подкупват тайно управниците.

Миналите крале управлявали по „Божия милост“, а новите управници, няма с какво да оправдаят своята власт. Както се твърди народа сам „избира“ управниците си и правилата уж са продиктувани от болшинството.

Измамите, подкупите и „властването“ са проникнали във всички нива на обществото. Силните на деня, както и преди, не разговарят с обикновения човек.

Всяко несъгласие, неподчинение се подтиска с груба сила, отчасти прикрита от „видимостта“ на закона.