Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Как мислите за какво служи това странно приспособление на снимката? За какво изобщо е нужно?
Не би трябвало да съдите за нещата само по техния външен вид. По-добре се запознайте как работят.
На Земята, когато попадне нещо в окото ви, вие можете като мигате да го истласкате към края му и от там да го извадите или просто да го промиете.
Но как мислите, може ли тази проста процедура да се извърши в космоса, в условията на безтегловност?
На снимката космонавтът Александр Герст изпитва специална медицинска система за промиване на очи, в която защитени и затворени херметически, очите са съединени с помпа, от която непрекъснато пада и се отвежда вода.

Един човек си купил кон от християнин. Продавачът му казал:
– Трябва се научиш да го яздиш.
Човекът не разбрал какво искал да му каже другия, за това добавил:
– Но аз мога да яздя кон.
– Ако искаш да го подкараш, – казал продавачът, – казваш: „Слава Богу“, а ако искаш да спреш – „Амин“.
Човекът яхнал коня и потеглил. Препуска и гледа, наближава пропаст, а как да спре коня не знае. Пропастта вече била близко, изведнъж той си спомнил и извикал:
– Амин!
Конят спрял на самия край на пропастта. Човекът си отдъхнал и с радост казал:
– Слава Богу!……

Едно момиче беряло цветя на високия скалист бряг спускащ се към реката. Един рибар видял как то се надвесило, за да откъсне цвете, което се намирало много по-надолу. Изправило се, опитало се да запази равновесие, но загубило почва под краката си и с отчаян вик паднало в пропастта.

Когато изнесли мъртвото тяло на момичето, в стиснатия му юмрук намерили цвят от мак. Искайки да откъсне това цвете момичето загубило живота си.

Много хора, като момичето, преследвайки бързоувяхващите цветовете на временните удоволствие и забавление, не обръщат внимание, че под краката им няма твърда почва, а хлъзгави пътища, които водят към пропастта.

Това е присъдата на всичко „прекрасно“, което привлича погледа ни в този свят. На външен вид изглежда здраво и вечно, но изведнъж красотата избледнява, силите се изчерпват, славата помръква и дрехите се износват. Всичко в себе си носи разрушителна сила, като неразвито семе, което непрестанно действа и върви към своя край.

Срещаме около себе си постоянно уроци, но ние държим на своето, като слепи, нищо не виждаме. Трябва да отбележим, че слепи или заслепени всичко, което ни заобикаля си има своя край. Често мислим, че сме стъпили здраво и не чувстваме как скоро ще пропаднем, отдадени на днешните безгрижни наслаждения, сякаш те ще продължат вечно.

Помолете Бог да ви отвори очите, за да разберете как стоите, за да не погинете.