През 1930 г. в Съветския съюз е имало проект за създаване на летяща подводница, която не е завършена.

Американците през 1960 г. са отишли ​​по-далеч. Бил разработен реално работещ самолет, който първоначално е могъл да лежи на водата, а след това да се гмурне в нея.

Скоростта му във въздуха била 130 км/ч, а под водата 8 възела.

Конструкцията не могла да излети след като била потопена под водата.

Според военните, такива апарати могат да бъдат полезни при евентуална война срещу Съветския съюз, изведнъж атакуващ корабите в акваторията на Черно, Азовско и Каспийско море.

Бурлаците, вървейки по брега покрай река или канал, теглели срещу течението с помощта на въжета речен съд по някоя от големите руски реки.

Съществували са речни платноходи, където бурлаците са вървели по палубата, дърпайки въжетата на кораба, които по-рано са били завързани нагоре по течението с котва.

Да се пусне котва било много сложно, за това бурлаците предпочитали традиционния ход.

През 19 век бурлатското корабоплаване било утеснено от конно, когато на палубата се движели и вършели същата работа коне.

А Иван Кулибин измислил и тествал водоход, при който котвата се издърпвала от въртящи се от течението на реката колела, но поради високата си цена този проект не получил широко разпространение.

Моряците бяха уплашени. Вилнееше ужасна буря и някои от тях бяха изхвърлени от кораба и се удавиха. Те се чувстваха загубени. Много въпроси без отговор им пречеха да вземат правилните решения. Къде бяха? Колко дълго ще продължи това пътуване? Щяха ли някога да намерят пътя за вкъщи?

Беше 1492 г. и капитан на тези мъже беше Христофор Колумб. Той също не можеше да отговори на техните въпроси, нито на своите. Това пътуване бе предприето от другата страна на Атлантическия океан в търсене на пряк път за Индия. Вместо това, Колумб откри един остров между Северна и Южна Америка. Там той и неговите моряци намериха прясна вода и бяха спасени.

Подобна история не би се повторила днес. С точни карти капитаните на кораби насочват своя курс. Те не биха изгубили пътя.

Въпреки това на земята има много хора, които се чувстват така, сякаш са се загубили в бурния океан. Те си задават въпроси. Къде отивам? Изгубих ли се? Ще мога ли някога намери правилния начин?

Бог е чул нашите въпроси и Той вече ни даде една Книга, за да направлява живота ни. И това е Библията. Чрез нея можем да получим отговорите на много въпроси, ако позволим на Божия Дух да ни разкрива истината, когато четем Божието Словото.

Едно малко момченце пусна хартиена лодка в локвата.

И веднага тази малка лодка си представи, че е истински кораб и започна да командва:

– Вдигнете котвата! Отвържете ме от пристана! Дайте ми тук цялото море!

Изведнъж духна силен вятър. Лодката се наклони и загреба вода. Целият борд се намокри.

С ужас лодката си каза:

– Какво щеше да стане с мен, ако бях наистина в морето и ме заливаха големи вълни?

И малката лодка се наведе смирено.

Продължи своето плаване в локвата с чувството, че е малка книжна лодка.

Но вече бе много по-щастлива, в сравнение с най-големият възможен кораб в най-огромното водно пространство.

Войната между Холандия и архипелага Сили е продължила 335 г.

Нито едната, нито другата страна са понесли загуби. Нямало нито една жертва.

Вероятно това е станало, защото привържениците на краля и съмишлениците на парламента пазели светият завет „Не убивай“.

А когато грабели противниковите кораби, били едни към други само муцуни.