Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

В един сервиз донесли компютър за ремонт. Състоянието му било, меко казано, плачевно. Сякаш някой е издевателствал над него или си е изкарвал яда на „кротката“ машина.

А предисторията била такава.

Мъжът си дошъл от работа. Жената чатила в някоя от социалните мрежи и не приготвила никакво ядене.

И тогава…… компютърът полетял от петия етаж.

Олюлял се…..изгубил не само формата, но и възможностите си.

Кажете ми! Каква е вината на машината, когато човек не може да контролира „страстите си“?

Норвежкият град Рюкан се намира на 59°52′54″ с. ш., на няколко километра южно от Санкт Петербург. Той е разположен в неудачно планинско дефиле. Тук пет месеца въобще не пробиват лъчите на слънцето. Градът постоянно е в здрач.

Местните жители решили как да решат този проблем.

На самият връх на близко стоящата планина ще поставят големи огледала, които постоянно ще следят слънцето и ще хвърлят „слънчеви зайчета“ на площ от 200 кв.м на централният площад на града.

Ако се погледне от града, ще изглежда сякаш над планината блести истинско слънце.

Общата площ на огледалата ще бъде 50 кв. м и ще се управляват от централен компютър. Въртолети ще докарат огледалата на мястото на поставянето им. Тези огледала могат да послужат и за нагряване на вода.

Това не е първият проект в Европа. Първият е бил в италианския град Виганела в Алпите, където било поставено малко 2,4 метрово огледало през 2006 г.

Появила се е оригинална писалка с вграден компютър, работещ с Linux. Тя проследява движенията върху листа и сигнализира за грешки.

Поставеният компютър в писалката има процесор ARM Cortex снабден с WiFi, акумулатор и сензори. Разработчиците обещават, че сензорите ще разпознават 3D движение, например 400 dpi на 200 Hz.

Това е действащ прототип.

За сега поправя грешки само на немски и английски, но в бъдеще се предвиждат да се добавят и други езици.

Основат на системата включва проектор, камера, компютър и софтуер за обработка на изображения. Камерата следи движенията на ръката на потребителя върху листа хартия.

С помощта на тази система може:

Да се импортират данни от документ на хартиен носител. Текст или изображения, които се отделя с пръст, се дигитализират и предават към компютър.

Благодарение на проектора върху лист може да се предава допълнителна информация, свързана с текста – например, снимки или видеоклипове.

Системата реагира само на движението на пръст. Размахването на ръце над всичко се възприема като желание за премахване на неверните резултати.

Планира се серийно производство на устройството да започне през 2014 г.

В портфолиото на Fujitsu има и други проекти, свързани с добавянето на интерактивност в реални обекти. Така компанията разработва „клавиатура без клавиши“: потребителят барабани с пръсти по масата, камерата улавя движението му, а компютър ги корелира с клавиатурно оформление.