Първите хора живели в рая. Те били обградени от цветя с необикновенна красота. След грехопадението градината била разрушена и цветята изчезнали заедно с нея.

За да изкупят греха си Адам и Ева се оказали в света и трябвало да работят, за да изкарват прехраната си.

Адам виждал каж жена му тъгувала за прекрасните цветя. Тогава той решил да намери растения подобни на цъфтящите в Едемската градина и да ги поднесе на Ева.

Дълго бродил по земята, но наоколо имало само голи скали и пустини.

Отчаян Адам паднал на колене и по лицето му се стекли оскъдни мъжки сълзи.

И там, където сълзите му падали на земята, разтъфтели такива прекрасни цветя, каквато била неговата любима. Адам откъснал няколко от тях и направил букет, който подарил на Ева.

Ако се вярва на легендата, от тогава мъжете започнали да подаряват букети на своите любими.

Последната стъпка към изграждането в живота, е да се прави по-малко, а да се доверим на Бога повече.

Някои от вас са имали някакви цели и мечти, като стремеж към постижения, търсене на работа, …. бързайки година след година, а не са ги още постигнали.

Защо просто не се отдръпнат малко? Отпуснете се. Успокой се. Доверете се на Бога. Гледайте това, което той може да направи. А Той може да го направи по-бързо и много по-добре, отколкото можете вие.

Единствената полза на опъването ви и на свръхнатоварването ви е, че нищо друго не ви остава накрая освен да се доверите на Бога. Случаят ще ви отведе на коленете и ще осъзнаете, че без Него няма да успеете.

Бог може да направи това, което ние не можем да направим. Исус не каза, „Ако се заемете по-сериозно, можете да премести планини.“ Той не каза, „Ако работите ви вървят трудно и стигате до стрес, можете да задвижите планините“.

Той каза, че ако имаме вяра, можем да преместим планини. Вяра, не заетост, а това, което върши работата.

И така, каква е вашата планина? Какъв е проблемът в живота ви, че имате нужда от преместване на планина? Спрете да се опитвате да правите това толкова много пъти! Имате много по-малко сила за това, но у Господа тя е многократно повече, затова Му се доверете.

В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.

Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:

– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….

В средновековието се отделяло голямо внимание на маниерите във висшето общество.

Веднъж Франсоа де Вевил, бъдещият маршал на Франция, бил поканен на обяд при английският крал  Едуард VI.

На масата сервирали рицари на жартиерата. Те носели храната и щом приближавали масата, падали на колене.

Ястията от тях се приемали от главния дворцов управител, който обслужвал краля, като стоял също на колене.

Французинът сметнал това за много странно. Как може, рицарите, идващи от най-известните родове на Англия, големци и военачалници да стоят на коленете.

Във Франция прислужващите пажове, падали на колене още на вратата, влизайки в залата.

Виктор бе сътрудник на транспортната полиция. Днес бе дежурен и получи тревожно съобщение по телефона си:

– Неадекватен пътник на релсите. Погрижете се за него и го махнете от там. Скоро ще мине влакът.

Симеон Владов бе отчаян. Той се тресеше целия. Скочи на релсите и започна да крещи:

– Няма да отида в затвора, няма да отида в затвора!

Виктор веднага се отправи към него.

Когато мъжът видя отправящия се към него полицай, застана на релсите на колене и започна да повтаря:

– Просто искам да умра, просто искам да умра, ….

Тогава Виктор надяна белезници на дясната ръка на самоубиеца и се опита да го махне от релсите. Мъжът оказа силна съпротива.

Полицаят в последния момент успя да го изхвърли от релсите, малко преди влакът да  премине край тях.