Въпреки дъжда групата се бе скрила под покрива на кафенето.

Васко даде тон на разговора:

– Живеем в тежки времена, а това, което ни тревожи става гориво, което захранва егоцентричния ни живот.

– Тъй като безброй „ами ако“ се завъртят в главите ни, – отбеляза Павел, – ние чувстваме необходимостта да се подготвим и защитим срещу всяка възможна уязвимост.

– Всички го правим, макар и в различна степен, – засука мустак Панчо. – Опитваме се да се предпазим от нещо , което според нас застрашава живота ни.

– Това си е чиста глупост, – плесна с ръце Радой. – Може да имате голяма пенсия, няколко апартамента, безброй играчки и хобита, които ни помагат да минават дните ни, но всичко това може да изчезне за миг. Достатъчно е лекарят да ти съобщи тежка диагноза или те блъсне кола, къде отива всичко това?

– Някой беше казал:“Нещата, които не можем да вземем със себе си, не са наши. Само добродетелта ще бъде наш спътник, когато умрем“, – повдигна показалеца на дясната си ръка Симо. – Тези думи са трудни за чуване, особено за тези, които имат много….

След като се изкашля, той продължи:

– Никакво богатство не може да замени добродетелта и никакво спестяване и планиране не могат да ни изолира от неизбежността на собствената ни смърт.

Дядо Захари поклати глава:

– Колкото повече имаме, толкова повече време прекарваме в управление на тези неща, но когато живеем просто и даваме щедро, животът става по-пъргав и отзивчив.

Румен се надигна и каза:

– Пазете живота си свободен от любовта към парите и бъдете доволни от това, което имате. Бог няма да ни остави.

Едни се съгласиха с него, а други мърмореха под носа си:

– Пак ни натрапва своя Господ.

Захари бе съкрушен. Малката му сестра бе блъсната от кола и почина. Тя бе едва на дванадесет години.

– Един добър Бог не би оставил някакъв си пиян идиот да убие сестра ми и да го остави да си живее! – възмущаваше се Захари. – Вече не съм сигурен дали съществува Бог. И ако Той съществува, не искам да имам нищо общо с такъв като Него. Как може да позволи да се случи такова нещо?!

Крум усети как в скръбта на Захари прозира желание да се довери на Бога.

Той се опита да му изясни проблема:

– Сега ти не можеш да съгласуваш болката с образ на Бог, в който искрено вярваш. Ти трудно крачиш в долината на мрачната сянка, защото не виждаш светлина. Искаш да вярваш, но ти е трудно да съпоставиш изпълненото с надежда на Християнската вяра и това, което виждаш около себе си. Не винаги ще получаваме отговор на въпросите си.

– Но … много боли, – изстена Захари.

Крум продължи настървено:

– Ако разбираш всичко напълно и в дълбочина, ти не би имал нужда от вяра. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога…

– Защо? – въздъхна дълбоко Захари.

– Защото вярата и доверието трябва да произлязат от любов, а не от бизнес взаимоотношения, сделка или някаква ситуация, в която ние нямаме избор.

– Добре, – отстъпи най-сетне Захари, – готов съм да се боря с моите съмнения и въпроси, и да следвам Господа, за да изпълня волята Му.

В училище се появи ново попълнение. Поради преместването на родителите си Магда , доста красиво момиче, дойде в местното училище.

Сърцата на много момчета почнаха да потрепват инстинктивно.

Венци бе сигурен:

– Бог ме води, да говоря с нея и да я поканя в петък да излезем заедно.

– Тя е прекалено хубава, но дали е за теб? – сръга го в ребрата Наско.

– Усещам как сърцето ми трепти, а устните ми са изтръпнали, това е само от Божия Дух, – бе непреклонен Венци.

Той се представи на Магда и ѝ предложи:

– Мога ли да ви разведа и да ви запозная с новото училище? …. Просто искам само да помогна, – смутено завърши Венци.

Момичето само се засмя, но кимна с глава. Тя бе съгласна. Венци ѝ харесваше.

– А мога ли на обяд да седна до вас, а след училище да ви покажа новата си кола? – на един дъх изрече Венци.

– Ще си помисля, – кротко отговори Магда.

А Венци вече хвърчеше. Той бе убеден, че това е жената, която Бог е избрал за него и с която двамата ще прославят Господа.

Дико завиждаше на другите за красивите им тела, банковите сметки, връзките , които имаха в обществото и многото неща, които притежаваха.

Това той пазеше в тайна, защото много го смущаваше.

С други думи Дико желаеше да живее нечий чужд живот.

Той не се радваше на това, което имаха околните, а плачеше:

– Защо Пепо има такава хубава кола, а аз нямам? Ето Петрана успя и се нареди на хубава работа, а аз пак увиснах. Ех да имах мускулите на Чори, чудеса щях да направя. …..

Това го изяждаше физически и духовно.

Приятели му казваха:

– Ти си прекрасен човек.

– Защо ти е нужно да бъдеш като този или онзи?

– Живей своя си живот.

Но той така бе обсебен от завистта и не искаше да чуе.

Повечето го съжаляваха, но Дико остана сляп и за това.

Един ден Стоян го посъветва:

– Ако вярваш в Евангелието, ще осъзнаеш това, което имаш в Христос и ще бъдеш освободен от робството на завистта.

– Какво робство? – възкликна Дико. – Дай ми парите на Станимир, колата на Пешо, домът на Екатерина, телосложението на Димо, …

Той изброява още много неща, които искаше да има, а накрая заключи:

– Тогава ела да видиш какъв прекрасен живот ще живея.

Трагедия сполетя един молитвен дом.

Това бе една перфектна църква преди. Но всичко се разруши след посещението на един човек.

Църквата бе отворила вратите си за встъпителната си служба.

Един мъж пристигна с кола. Слезе от автомобила си и когато влезе в църквата непоправимо бе разрушено нейното съвършенство.

– Доскоро бе напълно перфектно място, – оплака се един от вярващите посещаващ църквата. – Преди пристигането на този човек, тази църква нямаше скандали, никакви разногласия … никакво греховно поведение! А сега влезе през вратата и напълно всичко се промени. Съвършенството изчезна. Всичко, което остана, е спомена за чиста и неопетнена църква.

Подобни инциденти бяха станали и на други места.

– Изглежда това се е превърнало в епидемия, – възкликна един теолог.

Присъствието на някои хора превръща нещата в несъвършени и покварени.

Един от пастирите отбеляза:

– Всеки, който търси църква, трябва да е наясно, че всяка, която изглежда перфектна, веднага ще бъде съсипана веднага щом отиде там.

Говорител от Небето потвърди:

– Имаме план за евентуално премахване на всички несъвършенства и поквара от невестата на Христос.