Николай бе станал християнин отскоро. Той знаеше, че трябва да има тихо време с Господа, но като че ли то все му се изплъзваше.
Един ден обезсърчен призна пред Бога:
– Усещам, че нещо препречва пътя ми сутрин. Събуждам се и веднага хуквам на работа, а с Теб прекарвам само няколко минути. Съжалявам, Господи.
Николай бе чул, че трябвало и да се пости и сутринта, когато седна пред чашата с кафе, попита:
– От какво да се откажа при поста си, Господи?
Отговорът бе неочакван и неприветлив за Николай:
– От кафето си.
– О, не, Господи! Само не от него! Все едно не съм те чул – и се завъртя на стола си.
– Очакваш с нетърпение да си повече със сутришното си кафе, отколкото с Мен?!
О, Николай знаеше, че Бог е прав. Затова стана и изсипа кафето си в мивката.
Целия ден имаше главоболие. Наложи се да вземе и аспирин.
В края на деня Николай не издържа, болката в главата му не се издържаше и се обади на личния си лекар.
– Наистина ли Бог ви е казал да постите цял месец, т.е. да не пиете кафе? – попита лекарят, след като го изслуша. – А може би това е просто ваша идея?
– Не съм питал за времето, – сконфузи се Николай. – Така го възприех.
– Тогава защо ми се обаждате? Говорете с Бога и Го питай, какво точно иска, – посъветва го лекарят.
Нещастен и измъчен Николай се добра до колата си и седна. Наведи глава и попита:
– Господи, колко време е необходимо …..?
– За какво? За да Ме поставиш на първо място ли? …. Главоболието е начин, по който страдаш духовно, защото си се лишил от достатъчно време да се срещнеш сутринта с Мен.
– Аха, – измърмори Николай.
Изведнъж осъзна, че Бог не желаеше той да страда, като се лишаваше от сутрешното си любимо кафе. Просто Господ искаше, Николай да Го премести на първо място в началото на дена си.
Когато решим да дадем на Бога първото си време рано сутрин, Той излива Духа Си в душата ни. Така се изпълваме със сила, увереност и устояваме във всичко, с което можем да се сблъскваме през деня.
