Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

През 1793 г. във Франция обвинен в държавна измяна бил арестуван Томас Пейн. Той е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на патриотите по време на обявяването на независимостта.
Наричан е „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист“.
Освободен е година по-късно.
След публикуване на книгата си “ Векът на разума“, която е написал в затвора, Пейн е наречен Антихрист. В нея той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност.
През 1809 г., той умира в бедност в Ню Йорк. На погребението му присъствали само шест човека, тъй като той е бил подложен на остракизъм, заради осмиване на християнската религия.