В един малък клас от 17 души имаше само пет момичета. Естествено те се чувстваха като кралици. Момчетата ги привличаха с бонбони и подобни неща.

Едно от момчетата си поговори с Катя след занятията.

– Ти кого повече харесваш Иван или мен?

– Иван, той ми дава шоколадови бонбони.

– Ами това е глупаво. Ще изядеш бонбоните и край, а фамилията е за цял живот.

– Какво общо има тук фамилията? – недоумяваше Катя.

– В това. Като се ожениш за него, цял живот ще се казваш Патарокова. Искаш ли това?

– Не! – поклаща глава Катя.

– Ето виждаш ли. А аз имам такава хубава фамилия! – започна да съблазнява дамата нашия герой.

Вечерта, когато баща му чу какво бе направил, бе солидарен със сина си.

– Браво, всичко много логично си ѝ обяснил. Запомни, сине, логиката е сила.

– А и бонбоните ще бъдат цели, – смирено се съгласи синът.

 Синът на Петрана учеше във втори клас. Тя работеше като консултант в магазин за дрехи и получаваше малко повече от една чистачка.

Естествено Петрана не можеше да си позволи да харчи пари за някаква модна дрънкулка.

Синът ѝ порасна. Той вече учеше в гимназията, където учат децата на най-богатите хора в града.

Петрана  плаща в тази гимназия с последните си пари. Тя искаше нейното дете да получи добро образование.

Веднъж на гимназистите им поръчаха да донесат това, което обичат най-много и да напишат съчинение за него.

Някой донесе костенурка, друг куче, трети водния си екип за гмуркане, едно момиче донесе таблета на Apple, а синът на Петрана майка си.

Тя се разплака, когато синът ѝ прочете своето съчинение.

Когато Иван беше в пети клас, той изобщо не обичаше да носи шапка, за това и постоянно ги губеше. Веднъж само за един месец, той загуби шест шапки.

Майка му забеляза неговата небрежност. На нея това никак не ѝ харесваше. Тя дълго мисли какво да прави със сина си.

И накрая направи ето това.

Тя изплете две шапки, едната черна обикновена, а другата розова с блестящи пайети.

Когато завърши двете шапки, тя ги показ на сина си и каза:

– Погледни, ако изгубиш черната, ще носиш розовата момичешката. Нека всички видят, че пред тях стои Иванка загубанка.

Тази черна шапка Иван носи чак, докато постъпи в университета.

Розалинд Франклин е посещавала едно от малкото лондонски училища, където преподавали физика и химия на момичета. В горните класове, тя заявила на баща си, че възнамерява да направи научна кариера.

Той бил скептичен, но ѝ разрешил да постъпи е Кеймбриджкия университет.

Розалинд успешно завършила Университета и е получила докторска степен по физикохимия. На нея принадлежи откриването на ДНК.

Дълги години нейните заслуги били в сянка. Цялата слава обрали нейните колеги  Джеймс Уотсън и Франсис Крик.

Но именно точните лабораторни опити на Розалинд, а също така и получената  рентгенова снимка на ДНК помогнала на учените да демонстрират криволичещата структура на молекулата.

На първо място, при всеки ученик по време на обучението му, стои не заучаването и запомнянето на чужди мисли, а творческото мислене на самия учащ се.

Знанията по-добре се усвояват , когато са част от обичайния живот на ученика. Вялостта и отслабване на нервните клетки на мозъка могат да се излекуват само с удивление и изненада.

Ако след урока няма никакви въпроси, това е първият признак, че в класа няма интелектуални потребности и урокът е станал скучно и тягостно задължение.

Успехът в учението на даден ученик се постига по пътека, която води до детското сърце, където гори желанието, то да бъде най-успешното.

Учители, запазете този огън в сърцата на учениците си.